От около две години съдия Методи Лалов от Софийския районен съд (СРС) се изживява в социалните мрежи като върховна инстанция по всевъзможни обществени въпроси, част от които дори с политически характер. Лалов е готов денонощно да е във фокуса на медиите, без значение дали се отнася до работата на парламента, на общината или на неговите колеги от прокуратурата и съда.
Стигна се дотам, че в последните месеци магистратът даде възможност на кръгове, дирижирани от подсъдими лица, да използват негови изяви в пропагандната кампания, която се води срещу независимостта на държавното обвинение. И както в повечето подобни ситуации се получава, точно този, който е най-шумен, изглежда има и най-много какво да крие. В случая не става въпрос за нередности при струващите десетки милиони ремонтни дейности и търгове за обзавеждане на бившата сграда на ГУСВ или т.нар. "Военно НДК", а за данни и факти, разкриващи нарушаването на интегритета, на който всеки магистрат задължително следва да отговаря, иначе не би трябвало да е част от съдебната система, пише "Правен свят".
Оказва се, че половин година преди да подаде оставка като председател на СРС, в края на 2016 г., Методи Лалов извършва действия спрямо служител на съдебната власт, които представляват грубо нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. При това и на моралните и етични норми, които се отнасят и до административните ръководители в съдебната власт. Освен че скандалното поведение на бившия председател на СРС вече трета година тъне в неизвестност, заради Лалов през месец март т.г. съдът е осъден на първа инстанция от служител на администрацията на съдебния орган за причиняването на неимуществени вреди. Чрез отправянето на упреци и заплахи за дисциплинарно уволнение, Методи Лалов е подложил на психически тормоз, страдания, болки, унижения и накърняване на авторитета на служител на съдебната власт, приема състав на СРС.
Татяна Тотева-Попинска постъпва на работа в СРС през 2000 г., където 15 години е призовкар. Заради множество заболявания през 2015 г. жената, която вече наближавала пенсионна възраст, се явява пред ТЕЛК и с експертно решение й е призната 84% трайна намалена работоспособност за срок от 3 години. На 31 юли 2015 г. Попинска е трудоустроена в архива на съда при облекчени условия на труд, а именно без упражняване на тежък физически труд и продължително ходене по време на работа, както и да не носи на ръце товар по-тежък от 2 килограма. Попинска настоявала да бъде преместена на друга длъжност, тъй като работата й в прашна и силно замърсена среда била противопоказна за едно от заболяванията й – астма. Но това й искане не е удовлетворено.
Последното показва, че като председател на СРС Методи Лалов няма как да не е бил запознат в детайли с казуса с болната служителка в напреднала възраст. Това предполага проява на по-голямо разбиране и известен толеранс към служителката в оставащото й време до пенсиониране. Случва се точно обратното. На 13 юли 2016 г. гражданин, на когото му се наложило да попълни документ в съда, поискал от Попинска химилкалка, на което получил следния отговор от служителката: "Чакай да видя дали ще намеря, защото ние сами си ги купуваме". Лалов станал свидетел на изказването на служителката и както е посочено в съдебно решение № 55839 от 5 март 2019 г. на 64-ти състав на II-ро Гражданско отделение на СРС, "се разкрещял" на Попинска пред колегите й, "че с това изказване уронва престижа на съдебната власт. Казал й да си подаде молба за напускане или ще бъде дисциплинарно уволнена".
За първоинстанционния съд е безспорно установено, че случката има тежко въздействие върху служителката, на която й прилошало и едва не припаднала. Тези факти се подкрепят от разпита на съдия от СРС, който помогнал на жената да не припадне в коридора на съда. Според показанията на магистрата, Попинска обяснила, че е силно притеснена от заплахите на Лалов за дисциплинарното й уволнение. Колеги на служителката позвънили на сина й, който свидетелства пред съда, че са му казали спешно да отиде да я вземе от работа и да я закара в "Пирогов". Междувременно е извикана и "Бърза помощ", като екипът поставя инжекция на притеснената жена. "До края на деня била неадекватна. В началото не можела да говори. След това заеквала, треперила й ръката", описва състоянието на потърпевшата първоинстанционният съд, пред когото Попинска е завела два иска за обезщетения, един от които именно за отправените й заплахи от административния ръководител. Малко след скандала жената получава инсулт. Според нея, заради поведението на Методи Лалов. Според двете съдебно-медицински експертизи служителката е била с влошено здравословно състояние и преди сблъсъка й с председателя на СРС, поради което претенциите на Попинска срещу Лалов в тази му част не са приети.
Първоинстанционният съд обаче приема, че вследствие на възникналия словесен конфликт с председателя на СРС ищцата е била силно притеснена, че може да изгуби работата си, поради което на основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) определя да й се изплати обезщетение за причинени неимуществени вреди. Заради изказването на Попинска, че "сами купуват химикалките си", което е окачествено като неуместно и недоказано, съдът я обявява за съпричинител и намалява дължимото обезщетение на 1000 лв. Разликата до пълния размер на иска, който възлиза на 20 000 лв., не е уважена. Не е приет и искът на служителката за обезщетение и за неизпълнение на предписанието за нейното трудоустрояване, съобразно влошеното й здравословно състояние.
"Правен свят" установи, че Попинска, която към днешна дата вече е пенсионер, е обжалвала решението на първоинстанционния съд. Същото са направили и от СРС, откъдето са обжалвали осъждането им на 1000 лв. заради поведението на бившия председател Методи Лалов. В конкретния казус размерът на обезщетението е от значение основно за ищеца, докато за обществения интерес и за състоянието на правосъдието у нас значение имат мотивите, с които СРС е осъден заради поведението на подалия оставка в края на 2016 г. Лалов."Безспорно, при упражняването на дисциплинарна власт спрямо съдебните служители председателят на съда има право да им отправя забележки за поведението им при и по повод изпълнение на служебните им задължения. В случая реакцията на председателя на съда не е била съответна като интензитет на поведението на ищцата. Действително, изказването й, че сама си купува химикалките, направено пред граждани, е неуместно, при все че канцеларските материали на съдебните служители се осигуряват от работодателя – по трудово правоотношение - обичайно се работи с материали на труда, подсигурени от работодателя /без да е доказано отклонение от това положение/. Тежестта на изказването обаче не е значителна при обстоятелствата, при които е направено – по повод молба за предоставяне на химикалка на граждани и предвид това, че не се установяват вредни последици - няма данни въз основа на същото да е било съставено или изразено от граждани погрешно мнение за лоши условия на труд в съда. Този повод е незначителен и само от това изказване не може да се направи извод, че се уронва престижът на съдебната власт. Затова и заплахата с дисциплинарно уволнение е прекомерна реакция срещу извършеното от ищцата, тъй като такова наказание е несъответно на извършеното от ищцата /чл.189, ал.1 КТ/", пише в решението на първоинстанционния съд.
В решението на СРС по делото е обърнато особено внимание на отговорността на административните ръководители, какъвто към 2016 г. е бил и Лалов. "Магистратът на ръководна длъжност има задължение да се отнася към служебно подчинените му съдебни служители с уважение и зачитане на личното им достойнство и без да допуска или създава впечатление за привилегироване - /8.1 от Кодекса на етично поведение на българските магистрати/. Т.е. упражняването на дисциплинарна власт, вкл. отправяне на забележки, упреци по повод поведението на съдебните служители, следва да е при зачитане на личното достойнство и уважение към личността на подчинените служители. В случая с поведението си - повишаването на тон, извършено пред колектива, и то по незначителен повод, принуда за подаване на молба за напускане под заплаха от дисциплинарно уволнение, съдията Лалов не се е отнесъл с необходимото уважение и съблюдаване на личното достойнство на подчинения му съдебен служител", пише в съдебното решение на Районен съд-София.
Доколкото решението на СРС не е окончателно, то поведението на Методи Лалов на този етап не би могло да е повод за сезиране на ресорната етична комисия към Съдийската колеги на Висшия съдебен съвет (ВСС). В случай, че решението бъде потвърдено и от следващата съдебна инстанция, то ще са налице основания за търсенето на дисциплинарна отговорност от магистрата. Точно това обстоятелство е едно от възможните обяснения за припряността, с която Лалов умишлено търси конфронтация с институциите, вкл.с кадровия орган на съдебната власт. Вероятно, защото така се надява, че, ако се наложи, бързо ще съумее да представи себе си в ролята на поредната "жертва", по примера на Румяна Ченалова или на Лозан Панов, но не на друг, а на собствените си деяния.
Стигна се дотам, че в последните месеци магистратът даде възможност на кръгове, дирижирани от подсъдими лица, да използват негови изяви в пропагандната кампания, която се води срещу независимостта на държавното обвинение. И както в повечето подобни ситуации се получава, точно този, който е най-шумен, изглежда има и най-много какво да крие. В случая не става въпрос за нередности при струващите десетки милиони ремонтни дейности и търгове за обзавеждане на бившата сграда на ГУСВ или т.нар. "Военно НДК", а за данни и факти, разкриващи нарушаването на интегритета, на който всеки магистрат задължително следва да отговаря, иначе не би трябвало да е част от съдебната система, пише "Правен свят".
Оказва се, че половин година преди да подаде оставка като председател на СРС, в края на 2016 г., Методи Лалов извършва действия спрямо служител на съдебната власт, които представляват грубо нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. При това и на моралните и етични норми, които се отнасят и до административните ръководители в съдебната власт. Освен че скандалното поведение на бившия председател на СРС вече трета година тъне в неизвестност, заради Лалов през месец март т.г. съдът е осъден на първа инстанция от служител на администрацията на съдебния орган за причиняването на неимуществени вреди. Чрез отправянето на упреци и заплахи за дисциплинарно уволнение, Методи Лалов е подложил на психически тормоз, страдания, болки, унижения и накърняване на авторитета на служител на съдебната власт, приема състав на СРС.
Татяна Тотева-Попинска постъпва на работа в СРС през 2000 г., където 15 години е призовкар. Заради множество заболявания през 2015 г. жената, която вече наближавала пенсионна възраст, се явява пред ТЕЛК и с експертно решение й е призната 84% трайна намалена работоспособност за срок от 3 години. На 31 юли 2015 г. Попинска е трудоустроена в архива на съда при облекчени условия на труд, а именно без упражняване на тежък физически труд и продължително ходене по време на работа, както и да не носи на ръце товар по-тежък от 2 килограма. Попинска настоявала да бъде преместена на друга длъжност, тъй като работата й в прашна и силно замърсена среда била противопоказна за едно от заболяванията й – астма. Но това й искане не е удовлетворено.
Последното показва, че като председател на СРС Методи Лалов няма как да не е бил запознат в детайли с казуса с болната служителка в напреднала възраст. Това предполага проява на по-голямо разбиране и известен толеранс към служителката в оставащото й време до пенсиониране. Случва се точно обратното. На 13 юли 2016 г. гражданин, на когото му се наложило да попълни документ в съда, поискал от Попинска химилкалка, на което получил следния отговор от служителката: "Чакай да видя дали ще намеря, защото ние сами си ги купуваме". Лалов станал свидетел на изказването на служителката и както е посочено в съдебно решение № 55839 от 5 март 2019 г. на 64-ти състав на II-ро Гражданско отделение на СРС, "се разкрещял" на Попинска пред колегите й, "че с това изказване уронва престижа на съдебната власт. Казал й да си подаде молба за напускане или ще бъде дисциплинарно уволнена".
За първоинстанционния съд е безспорно установено, че случката има тежко въздействие върху служителката, на която й прилошало и едва не припаднала. Тези факти се подкрепят от разпита на съдия от СРС, който помогнал на жената да не припадне в коридора на съда. Според показанията на магистрата, Попинска обяснила, че е силно притеснена от заплахите на Лалов за дисциплинарното й уволнение. Колеги на служителката позвънили на сина й, който свидетелства пред съда, че са му казали спешно да отиде да я вземе от работа и да я закара в "Пирогов". Междувременно е извикана и "Бърза помощ", като екипът поставя инжекция на притеснената жена. "До края на деня била неадекватна. В началото не можела да говори. След това заеквала, треперила й ръката", описва състоянието на потърпевшата първоинстанционният съд, пред когото Попинска е завела два иска за обезщетения, един от които именно за отправените й заплахи от административния ръководител. Малко след скандала жената получава инсулт. Според нея, заради поведението на Методи Лалов. Според двете съдебно-медицински експертизи служителката е била с влошено здравословно състояние и преди сблъсъка й с председателя на СРС, поради което претенциите на Попинска срещу Лалов в тази му част не са приети.
Първоинстанционният съд обаче приема, че вследствие на възникналия словесен конфликт с председателя на СРС ищцата е била силно притеснена, че може да изгуби работата си, поради което на основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) определя да й се изплати обезщетение за причинени неимуществени вреди. Заради изказването на Попинска, че "сами купуват химикалките си", което е окачествено като неуместно и недоказано, съдът я обявява за съпричинител и намалява дължимото обезщетение на 1000 лв. Разликата до пълния размер на иска, който възлиза на 20 000 лв., не е уважена. Не е приет и искът на служителката за обезщетение и за неизпълнение на предписанието за нейното трудоустрояване, съобразно влошеното й здравословно състояние.
"Правен свят" установи, че Попинска, която към днешна дата вече е пенсионер, е обжалвала решението на първоинстанционния съд. Същото са направили и от СРС, откъдето са обжалвали осъждането им на 1000 лв. заради поведението на бившия председател Методи Лалов. В конкретния казус размерът на обезщетението е от значение основно за ищеца, докато за обществения интерес и за състоянието на правосъдието у нас значение имат мотивите, с които СРС е осъден заради поведението на подалия оставка в края на 2016 г. Лалов."Безспорно, при упражняването на дисциплинарна власт спрямо съдебните служители председателят на съда има право да им отправя забележки за поведението им при и по повод изпълнение на служебните им задължения. В случая реакцията на председателя на съда не е била съответна като интензитет на поведението на ищцата. Действително, изказването й, че сама си купува химикалките, направено пред граждани, е неуместно, при все че канцеларските материали на съдебните служители се осигуряват от работодателя – по трудово правоотношение - обичайно се работи с материали на труда, подсигурени от работодателя /без да е доказано отклонение от това положение/. Тежестта на изказването обаче не е значителна при обстоятелствата, при които е направено – по повод молба за предоставяне на химикалка на граждани и предвид това, че не се установяват вредни последици - няма данни въз основа на същото да е било съставено или изразено от граждани погрешно мнение за лоши условия на труд в съда. Този повод е незначителен и само от това изказване не може да се направи извод, че се уронва престижът на съдебната власт. Затова и заплахата с дисциплинарно уволнение е прекомерна реакция срещу извършеното от ищцата, тъй като такова наказание е несъответно на извършеното от ищцата /чл.189, ал.1 КТ/", пише в решението на първоинстанционния съд.
В решението на СРС по делото е обърнато особено внимание на отговорността на административните ръководители, какъвто към 2016 г. е бил и Лалов. "Магистратът на ръководна длъжност има задължение да се отнася към служебно подчинените му съдебни служители с уважение и зачитане на личното им достойнство и без да допуска или създава впечатление за привилегироване - /8.1 от Кодекса на етично поведение на българските магистрати/. Т.е. упражняването на дисциплинарна власт, вкл. отправяне на забележки, упреци по повод поведението на съдебните служители, следва да е при зачитане на личното достойнство и уважение към личността на подчинените служители. В случая с поведението си - повишаването на тон, извършено пред колектива, и то по незначителен повод, принуда за подаване на молба за напускане под заплаха от дисциплинарно уволнение, съдията Лалов не се е отнесъл с необходимото уважение и съблюдаване на личното достойнство на подчинения му съдебен служител", пише в съдебното решение на Районен съд-София.
Доколкото решението на СРС не е окончателно, то поведението на Методи Лалов на този етап не би могло да е повод за сезиране на ресорната етична комисия към Съдийската колеги на Висшия съдебен съвет (ВСС). В случай, че решението бъде потвърдено и от следващата съдебна инстанция, то ще са налице основания за търсенето на дисциплинарна отговорност от магистрата. Точно това обстоятелство е едно от възможните обяснения за припряността, с която Лалов умишлено търси конфронтация с институциите, вкл.с кадровия орган на съдебната власт. Вероятно, защото така се надява, че, ако се наложи, бързо ще съумее да представи себе си в ролята на поредната "жертва", по примера на Румяна Ченалова или на Лозан Панов, но не на друг, а на собствените си деяния.
