Конгреса на БСП
Илиана Беновска посрещна госта си проф. Михаил Константинов в студиото и за да си проличи, че предаването не е на запис, го попита за случилото се днес на конгреса на БСП, по време на който Корнелия Нинова образно си е скъсала оставката и остава начело на БСП. Гостът й си призна, че не разбира много от тази партия
„Не сте ли бил член на БСП?“, попита Беновска и след отрицателния отговор на събеседника й, който поясни, че не е подавал молба за членство нито е бил сътрудник на Държавна сигурност. Водещата каза същото за себе си, а проф. Михаил Константинов допълни, че не са много такива на тяхната възраст. Той припомни, че на времето е имало пиеса „Много шум за нищо“ на Шекспир и при БСП е точно същото – много шум за нищо и им пожела: „да са живи и здрави, да си действат хората“.
Беновска попита дали не се получава така, че от тук нататък Корнелия е обезглавила БСП, „направо я уби“ и според нея няма да спечелят местни избори, защото резултатите в организацията им са плачевни. „Тя не се ли отделя по този начин така тихичко и на пръсти от желанието си да стане министър-председател и стовари цялата власт на Борисов?“, попита водещата. Гостът й каза, че съдейки по евроизборите, от БСП са прави, че имат успех, защото от 4 евромандата скачат на 5 и гласовете им са с около 50 хиляди повече. Проф. Михаил Константинов посясни, че това е така, защото през 2014 година са имали катастрофално нисък резултат, който е най-ниския в цялата им следизборна история. Той предположи, че в този смисъл през есента може би ще отбележат успехи.
Проф. Михаил Константинов припомни, че местните избори ще бъдат на 27 октомври и предвиди, че вторият тур ще бъде на 3 ноември. Водещата попита дали това не е съвпадение с изборите за Плевнелиев, когато първият тур е бил пак на тази дата, но каза да не правят „цифромания“. Гостът каза, че през 2015 година ГЕРБ е взел много кметове и общински съветници, което той определи като най-големия успех на местни избори на партията. „Сега ще има отстъпление. Този връх трудно се задържа.“, каза проф. Михаил Константинов. Той предположи, че ще се повтори историята от евроизборите и БСП ще имат по-добър резултат в сравнение с 2015 година. „Мислите ли? На какво основание?“, попита Беновска, а събеседникът й отговори, че БСП нямат нито един голям кмет от 28 кмета. Водещата припомни, че сега са били в Ямбол, а в Плевен са почти на ръба с ГЕРБ. Проф. Михаил Константинов заяви, че това показва, че БСП вече ще вземат някои от големите кметове и е време според него да ги вземат.
Нужни ли са машини на изборите?
Водещата предложи да оставят пророчествата за по-нататък и зададе темата на разговора, която е много чувствителна – нужни ли са машините на изборите, без да квалифицира кои избори. Тя каза, че миналата седмица е връчила на министъра на правосъдието Данаил Кирилов двата доклада на проф. Константинов за несъответствието на данни при провеждането на машинното гласуване по време на изборите за ЕП 2019. Беновска е разбрала, че тази седмица ще има среща в Народното събрание на Правната комисия, ЦИК и ИО по тази тема за машинното гласуване. Беновска помоли събеседника си да анализира случващото се по понятен начин, защото мантрата машини създава впечатление, че много свободно и без цензура може да се гласува.
Проф. Михаил Константинов беше категоричен, че не са нужни машини. Първият му аргумент е, че в Европа няма такова нещо като изключи Белгия, където половината страна гласува с машини. Водещата допълни и за Казахстан, който не е в Европа, но се гласува машинно. Проф. Константинов заяви, че в някои страни п света има някакъв вид машинно гласуване и даде пример с Индия, защото са неграмотни и само натискат копчета с картинки. Там във всеки щат се избират известен брой мажоритарни кандидати и в съответния изборен район машината е настроена. Затова има 20 кандидата със снимки и чрез тях се гласува.
Беновска попита проф. Михаил Константинов за доклада. „Сравнителният анализ показва, че машини не са нужни. Фактическият анализ показва, че нещо страшно се случва там. В 40% от машинните протоколи има грешка.“, заяви гостът. Водещата помоли да е по ясен и проф. Михаил Константинов обясни, че машинният протокол съдържа например, че за партията Х е гласувал един човек, но има две преференции. Той попита как е възможно това. „Какъв е Вашият анализ? Това някаква манипулация ли е?“, попита Беновска, а професорът заяви, че никакъв анализ не може да направи, защото машините са ги прибрали и са изтрили паметта им. Стана ясно, че не е имало срок на съхранение на паметите и на втория ден са били изтрити. Проф. Михаил Константинов каза, че не знае дали има пропуск, защото така е бил сключен договорът. „Значи следите не остават?“, попита Беновска. Проф. Михаил Константинов каза, че грешките, които те са констатирали са касаели няколко хиляди гласа. Един евромандат струва 115 хиляди гласа и затова гостът каза, че грешка от няколко хиляди гласа не води до голяма промяна. Проф. Михаил Константинов се поправи, че теглото на евромандата е 115 хиляди гласа, за да не си помислят хората, че такава е цената. Това се получава като всички гласове се разделят на 17. Той отново повтори, че констатираните от тях грешки не биха довели до промяна на резултата, ако не са били направени.
Въздействие на машинното гласуване върху местните избори
„След като не е имало въздействие върху избора защо сте такъв пророк, че на местните избори това ще се случи? Обяснете го, аз знам отговора, но го обяснете.“, попита Беновска. Проф. Михаил Константинов поясни, че местните избори са 265 вида, защото има толкова общини в България. Там първо има малки общински съвети от 11 души и теглото на 1 съветник може да бъде няколко десетки гласа, под 100. Тогава грешка от 1 глас може да се окаже фатална за това дали човекът става или не става съветник.
„Онова, което деликатно наричате грешка може и да е манипулация“, отбеляза водещата и обясни, че в доклада на госта си и в докладите на ЦИК е видяла, че в общини, в които е очевидно, че населението е над 50-60-70 години и очевидно не е виждало телефон и компютър, а може и да не може да чете и пише, са гласували 60% с машини и нито една бюлетина не е сбъркана. Проф. Михаил Константинов допълни, че в едно селище са 100% тези гласували с машини, но нищо не могат да кажат освен че резултатът е забавен. Той продължи да обяснява за местните избори и каза, че кметовете на малки населени места отново ще бъдат избирани с малки разлики, където няколко неправилно отчетени гласа ще изберат неправилния кмет и това ще доведе до скандали и срив на доверието в изборния процес.
Беновска попита как при това бързо изтриване на паметта на машините може да се докаже дали са манипулирани машините и кой е гласувал. Гостът й отговори, че теоретично може да се бърка в кутиите с отрязъците и да се броят те, но след като паметта е изтрита не е ясно какво общо имат отрязъците с гласуването. Проф. Михаил Константинов каза, че малки общински съвети и кметства са много чувствителни към няколко гласа. Също така има и кметове на големи общини, между които разликите на миналите избори са били няколко стотин гласа. Беновска даде пример с Плевен. Събеседникът й каза, че там се очакват сблъсъци и близки резултати и не може да се бърка. „При местните избори грешките трябва да са нулеви.“, допълни проф. Михаил Константинов
Подходящо ли е машинното гласуване?
Беновска го попита какво е неговото очакване и стана ясно, че според проф. Михаил Константинов този вид гласуване не е подходящ. Той каза, че разбира защо Германия са го махнали след три гласувания и там е вървяло сравнително добре и въпреки това е имало неща, заради които са го махнали. В Холандия и Ирландия са махнали 100% машинно гласуване. В Холандия са го махнали по 2 причини – няма тайна на вота и може да се манипулира чуждия вот. Проф. Михаил Константинов каза, че в София на 27 октомври ще има 5 вида избори – кмет на голяма община, на район, на населено място, гласуване за общински съвет и преференции за общински съвет. Той заяви, че поне 50 партии ще се запишат да участват и листите ще бъдат със 61 позиции и ще има към 5000 имена само за общинския съвет. За всяко от тези гласувания трябва да се въртят по 2-3 екрана на машините, което е възможно да се направи от добре обучен човек, но по-слабо обучените ще имат проблеми. Той повтори, че ще има огромна чувствителност на изборния резултат към малки промени при местните избори. Ако общинската комисия я направят 60 души трябва да направят приемането на изборните материали на 3 места от секционните избирателни комисии, каза проф. Михаил Константинов и припомни скандала на миналите местни избори в Арена Армеец. Той каза, че са връщали софийски комисии 40 пъти за разлика от малките комисии от провинцията, където всичко им е точно. „Няма как да не се достигне до огромно количество грешки“, смята гостът. По негова оценка машинният протокол ще бъде дълъг 10 метра и в тази връзка Беновска попита как ще се чете. Той каза, че може да се накъса на парчета, но това не е работа. „Искам да кажа на нашите депутати: помислете какво правите! Защото това, което беше в Арена Армеец 3 дена закъснение, даже 4, ще ви се види като детска песен сега.“, предупреди проф. Михаил Константинов.
„Бил ли сте камбаната на министър-председателя Борисов? Информиран ли е?“, попита Беновска. Събеседникът й потвърди, но каза, че лично не е пращал материалите до него, защото има кой да му ги предаде. „Не се съмнявам, че ръководството на ГЕРБ е наясно.“, заяви проф. Михаил Константинов, а Беновска каза, че тя пък лично ги е предала на министъра на правосъдието Данаил Кирилов, който е казал, че по негова инициатива се организира този четвъртък среща между ЦИК, ИО и Правна комисия. „Мен ме е страх, че това само ще остане на ниво кръгли маси.“, заяви водещата. Проф. Михаил Константинов каза, че отговорността за изборите е на управляващите и затова те „да си опичат акъла“. Беновска обобщи, че Информационно обслужване е свършило своята работа, анализирало е и е направило доклад и попита дали трябва да има постоянни секционни и районни избирателни комисии както е предложила председателката на ЦИК. „Секционни трудно ще се постигне да са постоянни. Може само председателите да са постоянни.“, заяви проф. Михаил Константинов и даде пример, че това може да бъде човек с опит, който да се знае кой е за няколко последователни комисии и да бъде приет от обществото, както е в Гърция. Там се избират най-добрите юристи в околността.
Послание към Борисов
Беновска го попита дали казва: „Г-н Борисов, махнете машините от избирателния процес!“ и проф. Михаил Константинов потвърди. Той каза, че може да се взимат палиативни мерки и да се облага с 2-3 години процесът, но това не решава проблема. Гостът даде за пример какво е направила Европа и всяка една държава е обяснила защо го е направила. „За местните избори ни чака много тежка катастрофа, ако тези дефекти, които видяхме тук не се проявят, а те няма как да не се проявят, защото поради такива дефекти то е махнато в цяла Европа този вид гласуване.“, каза проф. Михаил Константинов, а Беновска коментира, че това ще натежи на везните. Той каза, че не вижда какво повече трябва да се направи, а водещата заяви, че според нея трябва паметта на машините да не се трие така. Събеседникът й не пожела да говори за това как изглежда това, защото няма доказателства, но обясни, че след като не са наши машините, собствениците ги прибират. Беновска каза поне да ни оставят паметта, но стана ясно, че тя е вградена , а не само външна. „Почнете ли да вкарвате и изкарвате разни неща от компютъра вече считайте, че информацията е потенциално компрометирана.“, каза проф. Михаил Константинов.
Беновска попита: „Страх ли Ви е, че Борисов може да се притесни от протестите на организациите, които са най—големите защитници на машините, които ще увлекат бившите умни и красиви след себе си и ще почнат да висят всеки ден пред Министерски съвет?“, а събеседникът й отговори, че който се страхува от мечки, не влиза в гората, а в случая мечките отдавна са ясни и трябва да се влезе в гората. Професорът подчерта, че трябва да се помни, че има национален интерес и правилото е – България над всичко, партийните интереси на заден план. Така завърши разговорът между проф. Михаил Константинов и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита“ по Канал 3 и Радио К2 на 16 юни 2019 година.
