През по-голямата част от тази година в Иран са се вкоренили две убеждения: опитите на САЩ да задуши икономиката му не могат да бъдат толерирани и Доналд Тръмп няма намерение да води война.
Иранските лидери, далеч от увяхването под дулата на оръжията на глобалната свръхсила, дадоха знак за намерение да защитават своите интереси, като увреждат тези на техните врагове. Гневът на Иран към САЩ и предполагаемата му роля в атаките срещу шест танкера във водите на Персийския залив през последните пет седмици не произлизат от нищото. Наложените от САЩ санкции оказаха огромно влияние върху иранската икономика и намаляха способността му да обслужва дългосрочни ангажименти в целия регион - в частност в Сирия и Ливан.
Достъпът на Техеран до пазарите на петрол е прекратен от санкционен режим, който се оказа по-целенасочен и всеобхватен от всякога. В същото време враговете в Персийския залив продават петрол на бившите му клиенти. Да се остави това без внимание, би било сигнал на слабост, казват регионални служители, запознати с иранското ръководство.
Какво да направите по въпроса е обект на интензивен дебат в Техеран и обсъждане със съюзниците, включително „Хизбула“ в Ливан - дълго време острие на иранската външната политика, за това как да се реагира на променливите обществени позиции на Тръмп; часове след като в петък ни пишеше, че нито една от страните не е готова за сделка, американският лидер заяви: „Искаме да ги върнем на масата“.
Променящите се възгледи вероятно ще подкрепят още една гледна точка в Иран, че Тръмп е далеч от проницателния преговарящ, какъвто се вижда сам себе си. Повече продавач на килими, отколкото Кисинджър, той изглежда не е наясно с влиянието на Иран, по отношение на неговата бездействаща ядрена програма, незапознат с неговата култура и стоящ несигурно на краката си, когато напрежението между двете страни ескалира.
Налице е почти нулев шанс за среща в стил Ким между Тръмп и върховния лидер на Иран Али Хаменей, и евентуално, дори и в много малко вероятния случай да се проведе такава среща, той ще си тръгне с по-малко, отколкото е от Сингапур.
Иранските власти заявиха на доверените лица в Ирак, че считат Тръмп за въплъщение на американските недостатъци; лидер, който няма нито търпение, нито перспектива, за да позволи сключването на сделки. Техеран посочи, че ако освобождаването от санкции не продължи след 8 юли, то вече няма да се придържа към ключови части на ядрената сделка, включително към забраните за обогатяване на уран. Няма да допуска проверки на ядрената му програма, връщайки назад всички постижения на политиката на Барак Обама.
Постиженията на Иран в региона през последните 16 години бяха сериозни - факт, който до голяма степен се дължи на неуспехите в САЩ, най-важната от които беше да предадат центъра на арабския свят под влиянието на Иран. Въпреки цената, която надминава трилион долара, едва ли има знак, че "освободен" Ирак дори иска стратегически отношения с Вашингтон.
Въпреки че несъмнено е подложен на стрес от санкции, Техеран все още има карти за игра и лидери, които знаят как да държат козовете. Неговият залог е, че Тръмп не знае с кого се занимава или по чии правила правила играе.
Превод и редакция: Юлиян Марков
