Проф. д-р Нир Барзилай е директор на Института по изследвания на стареенето в медицинския колеж “Албърт Айнщайн” в Ню Йорк; професор в областта на медицината, генетиката и лекар ендокринолог. Т.е., от една страна, той е напълно наясно с устройството на нашия организъм, разбира всички тънкости на действията на лекарствата. А от друга страна, проф. Барзилай е учен, изследовател, един от световните класици в изучаването на удължаването на живота. Предлагаме ви интервю в превод с проф. Барзилай, проведено на последния Конгрес по повод стареенето в Берлин. 

- Проф. Барзилай, последният подобен голям форум на тема стареене беше преди 5 години, което не е много, но все пак: какво се промени по отношение удължаването на живота за тези години?

- Промени има и то какви! По-рано аз имах само надеждата, че ще се появят сериозни изследвания за стареенето и някой ден ще започнат опити за практическото им прилагане. А сега вече става дума за въплъщаване на научните открития в живота. Ние подготвяме пълноценни клинични изпитания. Макар че мен, както и много учени, ни огорчава фактът, че основният проблем си остава. Както и преди, самото стареене още никъде не е признато за мишена на профилактика на държавно ниво.

- И вие искате да докажете, че стареенето може да се забави, да се профилактира, в т.ч. и с помощта на специални препарати?

- Да. Сега вече е достоверно известно, че стареенето е основен рисков фактор за най-опасните болести - рак, диабет, сърдечносъдови, Алцхаймер и Паркинсон. С възрастта тези болести връхлитат човека вкупом. Т.е., стареенето ги отключва, служим им като отключващ механизъм за развитие на болестта. Ако забавим стареенето, ще постигнем прогрес изведнъж в лечението на всички възрастови заболявания, а не само на рака или деменцията. 

- Много чужди медии пишат, че започвате първото в света клинично изследване на лекарство против стареене, за което сте получили официално разрешение от най-строгия в света контролиращ орган - Управлението на санитарния надзор за качеството на хранителните продукти и медикаментите в САЩ (FDA).  

- Ние съгласувахме с FDA целите и методиката на провеждане на изследванията. И ако то завърши успешно, резултатите ще бъдат официално утвърдени.

Ние заявихме пред FDА, че нашата задача е да предотвратим конкретните възрастово зависими болести. Клиничните изследвания трябва да потвърдят, че сърдечносъдовите заболявания, когнитивните нарушения, болестта на Алцхаймер, ракът, диабетът и смъртността като цяло, осезаемо се понижават при използване на определен препарат. В клиничните изследвания ще вземат участие 3 хиляди души на възраст от 65 до 80 години. Те ще се намират под наблюдение в 14 медицински центъра. Отначало планирахме изследването да продължи 6 години. Но е възможно да отнеме по-малко време, ако осезаемите резултати се появят по-бързо.

- Кога стартира изследването?

- Това зависи от финансирането. За пълноценно клинично изследване от такъв род са нужни от 40 до 50 милиона долара. Ние засега имаме средства за първата година. Но не сме започнали да набираме пациенти, защото впоследствие ще се наложи да преустанови изследванията. Сега се занимаваме с осигуряване на финансирането.

Проф. д-р Нир Барзилай

- Какъв препарат сте избрали за клиничните изпитания? Това не е някакво ново изобретение, а  известно нескъпо лекарство, с което отдавна лекуват диабет, нали така?

- Да, това е метформин. Той даде много добри резултати при лабораторните животни. С него те живеят повече и са по-здрави. Показаха продължителност на живота над 7%, а здравият период от живота е нараснал при тях с 30 до 50%. Т.е., ние първо искаме да удължим именно периода на здравия живот на пациентите. За да не боледува човек, да не е немощен. А относно страничните ефекти при понижаване на заболеваемостта, с бонус ще се удължава животът. 

Сега смъртността при пациентите със захарен диабет, приемащи метформин, е средно със 17% по-ниска, в сравнение с хората без диабет. Подчертавам: пациенти страдат от диабет, често те са с наднормено тегло, но смъртността при тях е значително по-ниска. Това ни навежда на мисълта: ако те нямаха диабет, т.е., ако давахме метформин на здрави хора, може би смъртността и при тях щеше да се понижи още повече от 17%. 

Изследванията показват и друго - при пациентите, приемащи метформин, има по-малко случаи на заболявания от рак. Ние обясняваме това така. 

Различните видове рак имат една обща черта: повечето от тях се развиват с възрастта, с остаряването. Метформирът действа като средство за профилактика на всички видове рак, именно защото е насочен към предотвратяване на стареенето.

- Учените често казват, че генетиката не играе такава голяма роля в стареенето и продължителността на живота - 25-30% максимум. Но наблюдения на обикновени хора показват следното: ако майката изглежда по-млада за възрастта си, то и дъщеря й добре ще се запази през годините. Вие изследвахте много семейства и поколения дълголетници - какво значение има генетиката според вас?

- Много е трудно да се изчисли. Ще приведа простичък пример. Моят дядо, който беше руснак, на 68 години получи инфаркт. И умря. Баща ми също на 68 години получи инфаркт, но му направиха операция и живя до 84 години. Т.е., живя много по-дълго. Въпреки, че генетично са много близки. Обикновено, когато говорят за ролята на генетиката в продължителността на живота, сравняват продължителността на живота на родители и деца. Но често това не важи, защото има още много фактори. В т.ч. и развитието на медицината. 

Генетиката си взаимодейства и с околната среда, с начина на живота на човека. Действително, може да се каже, че ролята на генетиката средно е 20%. Когато става дума за същински, истински дълголетници, т.е., тези, които живеят 90 и повече години, е доказано, че при тях генетиката излиза на предна линия. Аз бих казал, че при потомствените дълголетници 80% от шансовете за дълголетие се определя от генетиката и 20% - от околната среда, включително начина на живот и достиженията на медицината.  

Яна Бояджиева