Миналата седмица компанията - оператор на газопровода "Северен поток - 2" Nord Stream 2 AG призна за възможността за забавяне на пускането в експлоатация на съоръжението. Това ще се случи, ако строителството ще трябва да се извърши по нов маршрут, чийто проект беше изпратен на датските власти през април. Ако строителството продължи със същите темпове, няма да е трудно да се изпълни официално обявената дата за откриване - 1 януари 2020 година.
Факт е, че в края на 2017 г. датският парламент прие закон, забраняващ изпълнението на тръбопроводни проекти в териториалните води на страната, а трасето минаваше през тях. По-късно, през август 2018 г., строителите на газопровода предложиха на Копенхаген втори вариант. Този вариант предвиждаше поставянето на тръбите не в териториалните води, а само в изключителната икономическа зона на Дания в Балтийско море, така че да не попада под забраната.
Въпреки това в края на март Датската енергийна агенция (DEA) поиска от операторите на „Северен поток-2“ да помислят отново за маршрута и да включат опцията за заобикаляне на остров Бьорнхолм от югоизток. Представители на DEA смятат, че поставянето на газопровод на участък от дъното на Балтийско море, чийто статут наскоро бе регламентиран от споразумения между Дания и Полша, може да бъде оптимално от екологична гледна точка. В същото време предишните два маршрута не са официално отхвърлени.
Създаването на проект на новия маршрут ще отнеме до шест месеца или дори повече, докато оспорването на предишните маршрути може да се забави с години. Като цяло това е в съответствие с заявените интереси на датското правителство. Миналата година министър-председателят на тази страна Ларс Расмусен недвусмислено заяви, че макар че едва ли е възможно да се предотврати напълно изграждането на газопровода, неговият кабинет ще се опита да отложи въвеждането на обекта в експлоатация.
Така в случай на забавяне загубите ще възлязат на милиарди долари. В крайна сметка те ще определят или за потребителите, или за Газпром и други участници в проекта, които може да се наложи да намалят цените под натиска на конкуренцията с втечнен природен газ, доставян извън Европа, главно от Катар и САЩ.
Евентуално забавяне в пускането на тръбопровода дава, ако не коз, то поне малко предимство на украинските власти в преговорите за нов транзитен договор от 2020 година.
Превод и редакция: Юлиян Марков
