В четвъртък ще започнат изборите за Европейски парламент – третите в света избори по броя на гласуващите в тях гласоподаватели. Резултатът от тези избори е много важен за европейската интеграция: в борбата срещу антисистемните сили настоящите европейски елити използват всички възможни средства. Включването на темата за „руската интервенция“ като една от основните теми в САЩ - това е последният скандал в Австрия. Ще се отрази ли това на гласуването на европейските гласоподаватели?
Фактът, че скандалът със вицеканцлера и лидера на Австрийската партия на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе стана само няколко дни преди изборите за Европейски парламент, не е просто случайно, а напълно естествено. "Руската тема" – запис, направен преди две години, когато Щрахе все още не е бил в правителството в този случай не е директен удар върху австрийско- руските отношения.
Въпреки че Австрия е една от най-дружелюбните към Русия страни на Европейския съюз (австрийският президент посети Москваи бе придружен от външния министър, на чиято сватба Путин присъства миналата година), и почти всички австрийски партии подкрепят развитието на връзките с Русия, както и изграждането на „Северен поток-2“, в който местните фирми играят важна роля - това е друг въпрос. Необходимо е да се нанесе удар на евроскептиците в навечерието на изборите за Европейски парламент, които ще се проведат от 23 до 26 май, както чрез австрийската (Партия на свободата) върху всички останали, най-вече германските евроскептици.
Деветите преки избори за Европейски парламент (първите бяха проведени преди четиридесет години) ще бъдат сериозно изпитание не само за Европейския съюз. За Русия, която е в състояние на санкционна война с ЕС като цяло и в същото време възстановява отношенията си с повече европейски страни, интересът към изборните резултати е от голямо значение. Характерът на руските отношения с Европейския съюз зависи от това как се променя балансът на силите в европейското лидерство.
Излизането на Великобритания от ЕС (между другото все още обратимо), последователното и необратимо влошаване на противоречията и отношенията между ЕС и САЩ (все още част от обединения Атлантически Запад), принуждавайки Европа да поеме отговорност за себе си, кризата на доверието както в управляващите елити и по-конкретно в политиката на европейска интеграция, която те преследват за сметка на намаляването на значението на националните държави - това са основните проблеми на Европейския съюз. Конфронтацията с Русия, наложена на Европа от англосаксонците, също е един от най-важните европейски проблеми, които Европейският съюз иска, но засега не може да реши.
В същото време руското направление има вътрешнополитическо европейско измерение - те се опитват да използват руската тема, за да дискредитират националистите-евроскептици.
По-често тях ги наричат не само популисти, ултра-десни или ултра-леви радикали (макар и в условия на абсолютна ерозия на традиционно дясно и ляво, новите сили просто заемат своята ниша, не като радикални екстремисти), но също и про-руски, пропутински сили. И въпросът тук не е в това, че част от евроскептиците имат искрено желание да „се разберат” с Русия, обяснено както с абсолютно прагматично схващане за взаимноизгодни икономически и политически връзки, така и чрез общи идеологически нагласи с Русия, например чрез залагане на традиционни ценности и национален суверенитет. Според идеите на сегашните европейски елити етикетът „проруски” трябва да маргинализира и демонизира евроскептиците, да изплаши избирателите от тях. Но ще проработи ли?
В същото време почти всички (с изключение на поляците) се противопоставят на конфронтацията с Русия. Победа в САЩ на Доналд Тръмп и Брекзит дадоха допълнителна сила на тези партии, защото зад всичко това, както и нарастващата популярност на евроскептиците, стоинедоволство от процеса на глобализация в една или друга форма.
Нещо повече, колкото повече „руски връзки“ бяха намерени (т.е. дори не истински, а просто колкото повече пишеха за тях), толкова по-голяма ставаше популярността, например, на „Алтернатива за Германия“. Разбира се, не може да се каже, че за европейският избирател отношенията с Русия са най-добрата препоръка за него, но със сигурност не го плашат.
Нещо повече, много често тези „руски връзки“или се оказват просто смешни (някой се срещна с руснаци или отиде в Русия), или пък измами на специалните служби (както се вижда от случая на Щрахе). Това обаче не спира производителите на "руската следа" – точно в кампанията за настоящите избори за Европейския парламент бяха публикувани много истории за "намесата на Москва" и "руските връзки" - в Германия, Чехия, Франция ...Но главната бомба трябваше да стане видеозаписа с лидера на Австрийската партия на свободата.
Ще помогне ли "руската тема" да бъдат спрени евроскептиците?
Не. Проучванията в 29 страни показват, разбира се, различна картина, но никой не се съмнява, че европейските скептици ще завършат с голямо представителство в Европейския парламент за първи път в историята. Дали ще има 150 или дори повече (ако броим левите евроскептици като Меланшон), техният глас в обединена Европа вече не може да бъде пренебрегнат. И ако засега тяхното влияние върху формирането на лидерството на ЕС ще бъде само непряко, тогава до следващите избори те могат да станат основната европейска сила, пише изданието.
Превод и редакция: Юлиян Марков
