За 10 години консумацията на хляб от българина се е свила с 24%, съобщиха от Националния статистически институт.

В интересна сравнителна таблица статистиците твърдят, че през 2008-ма всеки един от нас е изял по 9,2 кг хляб месечно, докато сега слагаме от насъщния на масата си по 7 кг.

През същия период консумацията на плодове се е увеличила с над 15% - от 3,2 килограма средно на човек на месец преди 10 години на 3,7 килограма сега.

Има хранителни продукти, чиято консумация нараства с над 100% за този период. Например захарта. През първото тримесечие на 2019 г. българинът е погълнал средномесечно със 183% повече захар, отколкото 10 години по-рано - 1,7 кг месечно срещу 0,6 кг преди десетилетие.

Изядените яйца пък са почти три пъти повече - от 10 броя месечно преди 10 години, техният брой сега е 37.

Макар и редица институции да твърдят как българинът пуши все по-малко, заради ограничителните мерки по заведения и обществени сгради, статистиката отчита друго – за последните 10 години броят на изпушените цигари е бил 56 средномесечно, докато сега е 71.

В същото време преди десет години българинът е изпивал средно по 2,5 литра месечно алкохол (включително бира), докато сега тази консумация е паднала на 2 литра средномесечно.

Все още разчитаме основно на заплатата си, личи още от данните на НСИ. Тя е основното приходно перо в домакинските ни бюджети, която формира близо 58% от общия доход. Делът на дохода от пенсии е втори по значимост - 27,9%.

Разходите за всички основни нужди в семейството растат, но с различни темпове, като някои тенденции са нови, но други продължават от над 10 години насам.

Например разходите за храна, които в средата на 90-те години стигаха до 45% от всички разходи, през първото тримесечие на 2019 г. вече са 30,2% като дял от общите разходи. Година по-рано са били 30,4%. Като абсолютна сума те нарастват от 383 лв. месечно на член на домакинството през първото тримесечие на м.г. на 422 лв. сега, което прави увеличение с 10,2%.

Второто по значимост разходно перо на домакинствата са плащанията за ток, вода, отопление, обзавеждане и поддържане на жилището - това са 18,2% от всички разходи. Те нарастват от 233 на 255 лв. в рамките на една година, но също намаляват леко като дял от общите разходи - от 18,4 м.г. на 18,2% сега.

Разходите за данъци и социални осигуровки за една година са се повишили от 177 на 196 лв. и представляват третото по значимост перо от разходите.

Четвъртото са разходите за транспорт и съобщения - те са скочили от 150 на 170 лв. месечно за последната година.

Разходите за здравеопазване, въпреки че са скочили от първото тримесечие на м.г. от тогавашните 75 на 84 лв. сега, продължават да са все още 6% като дял от общите разходи.

За облекла и обувки всеки член на домакинството е давал месечно по 35 лв. м.г., докато през тази сумата е станала 42 лв. месечно.

В крайна сметка става видно от данните на НСИ, че разходите на българското семейство растат с по-голям темп, отколкото доходите му.

През първото тримесечие на 2019 г. средният доход на лице от домакинство у нас е бил 1519 лв., което е ръст от 8% спрямо същия период на 2018 г. Разходът на лице от домакинство е 1403 лв., което е увеличение с 11% спрямо година по-рано.

Обяснението според икономисти трябва да се търси отчасти в инфлацията - през 2016 г. и през по-голямата част от 2017 г. все пак имаше дефлация, докато от средата на 2018 г. инфлацията стигна до 3,7% на годишна база.

Другата част от обяснението е, че хората си позволяват повече харчове, тъй като индексациите на доходите им през последните 2 години е в рамките на по 10% годишно.