Тези три невероятни, екзотични острови могат да се сторят на всеки човек истинско райско кътче. Красиви джунгли, неверояни растения, всякакви животни и великолепен океан. 

Какво обаче не е наред с тях ли? Цялата тази красота скрива историята на десетки хиляди смъртни случаи. Добре дошли на Дяволския остров.

 

 

Архипелагът от три острова се намира на 13 км от Френска Гвиана. Странно съвпадение, нали?! Защото много злополучни места и истории са свързани с това сакрално число. 

Мястото става известно благодарение на най-малкия от трите острова. Заради силните течения корабите трудно се приближавали до него. 

Във водите около острова плували много акули. Защо ли? Защото мястото всъщност било затвор, а лишените от свобода нямали право дори на нормално погребение, просто ги хвърляли в океана и хранели с тях акулите. 

Племената на туземците били сигурни, че на тези земи са се преселили духовете на злото. 

Дяволският остров всъщност се наричал Ил-Дю-Дябло.

Строителството на затвора било привършено през 1852 година. И от самото начало мястото си спечелило лоша слава. Затворниците, които попадали на този остров повече не се връщали по родните места, независимо от размера на наказанието им. За времето, в което съществувал този затвор, там са загинали невероятно много хора. По някои данни там са намерили смъртта си над 50 хиляди души. 

По-голямата част от острова била заета от единични килии с размери 3 кв. м. Над главите на затворниците нямало покрив. Заради своеобразния климат те получавали отвратителни изгаряния или потъвали в кал след честите валежи. 

Охраната непрестанно издевателствала над затворниците, поливайки ги със своите изпражнения и други нечистотии. Храна те получавали веднъж на три дни. За нарушение на дисциплината били наказвани с лишаване от храна и ги затваряли в килии без никаква светлина

На този остров хората често загивали и от ухапванията на отровни насекоми и змии. Средната продължителност на Дяволския остров била около 5 години. 

Заради липсата на всякакви санитарни норми и грижи, хората буквално изгнивали приживе. На острова се ширела малария и всякакви други тропически болести. 

На Дяволския остров съществувал и интересен закон. Ако затворникът все пак успявал да доживее края на наказанието си в този ад бил длъжен да се пресели за същото това време във Френска Гвинея. По този начин Франция опитвала да развие земеделието и да засели част от Южна Америка.

Но много от лишените от свобода просто не доживявали този срок.
Точно след сто години от откриването на затвора той бил закрит. Има данни, че дори и след това някои от затворниците били забравени там или пък нарочно оставени без шансове за спасение. 

След закриването на Дяволския остров имало предложение там да бъде изграден луксозен курорт с хотели, басейни и всякакви други глезотии. Но се намерили нормални хора, които предотвратили това кощунство. 

В днешни дни Дяволския остров е посещаван от десетки хиляди туристи.