Атина. По време на събитието, проведено в министерството на външните работи на Гърция, експерти от Русия, Румъния, Англия, Израел, Турция и Гърция представиха доклади за реализирането на най-големите енергийни проекти в региона. В същото време, много внимание беше отделено от анализаторите на перспективите за завършване на строителството на руския газопровод „Турски поток“, както и евентуалното му продължаване на територията на Европейския съюз, пише в. „Российская газета“.
Както е известно, понастоящем все още няма яснота за бъдещия маршрут на „Турски поток“ в ЕС - тръбата, през която в бъдеще доставките на руско „синьо гориво” ще отидат в Южна и Централна Европа, може да бъде положена както през Гърция, така и в България. И Атина, и София официално изразиха интерес за участие в изпълнението на този проект, а българският газов оператор „Булгартрансгаз“ вече започна да разширява националната газопреносна система за бъдещи доставки на въглеводороди през новия руски газопровод.
Как водещите гръцки енергийни експерти оценяват сегашната ситуация около „Турски поток“, защо Гърция е недоволна от натиска по този въпрос от Съединените щати и дали американците могат да наложат на европейците своя втечнен природен газ, за „Российская газета“ разказва изпълнителният директор на Института по енергетика за Югоизточна Европа Костис Стамболис:
Имайки предвид факта, че руският газ по този проект трябваше да се доставя основно на пазарите в Централна Европа, в момента не може да се каже, че Гърция ще понесе значителни загуби, ако на този етап тръбата заобикаля страната ни. През следващите години обемите на газа на пазарите в Югоизточна Европа ще продължат да бъдат достатъчни, включително благодарение на изпълнението на проекта за Трансадриатическия газопровод, чрез който, от следващата година, азербайджанският газ ще бъде доставян в нашия регион.
В Гърция се разбира, че в настоящите геополитически реалности – при силния външен натиск от Съединените щати върху гръцкото правителство - ще бъде много трудно да се осъществи проект за изграждане на продължаването на „Турски поток“ през нашата територия. В Атина обаче очакват, че след няколко години след пускането на първата и втората линия на този газопровод, ситуацията ще се промени и Русия ще започне изграждането на третата и четвъртата тръби, тъй като за това има ресурсна база. Тогава Гърция отново ще има възможност да се върне към този въпрос.
Като експерти на Института по енергетика за Югоизточна Европа, който професионално се занимава с изследване на енергията в нашия регион, ние напълно не сме съгласни с американските фобии, че Русия и по-специално „Турски поток“ представляват заплаха за енергийната сигурност на Европа. Налагайки на Европа страховете от енергийната доминация на Москва и възпрепятствайки изпълнението на руските проекти „Северен поток-2“ и „Турски поток“, Съединените щати изхождат от собствените си търговски интереси за продажба на американски втечнен газ на европейците.
ЕС е заинтересован от създаването и ефективното функциониране на интегриран газов пазар, като осигурявайки неговата достатъчна гъвкавост, както и алтернативни източници и пътища за получаване на „синьо гориво“. Ако говорим за южната част на Европа, според мен, изпълнението на проекта „Турски поток” - най-големият енергиен проект в нашия регион - е точно отговорът на тази задача. Допълнителният газопровод ще увеличи само енергийната сигурност, тъй като рисковете са намалени, последствията от които ние в Европа помним добре поради прекъсване на доставките на газ през територията на Украйна.
Сегашната стратегия на Русия е да се избегнат транзитните рискове и ЕС, на теория, трябва да приветства това. Що се отнася до създаването на газов хъб в град Ипсала - крайната точка на първата тръба на „Турски поток“ на границата между Гърция и Турция - той трябва да подобри условията за сключване на сделки на газовите пазари в нашия регион, да създаде допълнителна конкуренция. И това трябва да има положително въздействие върху цените за потребителите. Точно това иска Европейският съюз.
Ето защо аз абсолютно не разбирам политически мотивираната критика и противопоставяне на този проект в Брюксел.

Превод и редакция: Калоян Пенков