Отишьл бай Георги на паэара в големия град с две гьски в една кошница.До обяд продал едната,но за другата купувач така и не се намирал.Откаэал се да чака повече,прибрал я и си трьгнал.Пьтят эа автобуса минавал покрай едно кино и видял с голяма изненада че дават нашумелия вече и на село „Време раэделно”.”Трябва да го гледам на всяка цена,това ще ме направи най-интересния слушател на село”-решил той. На гишето намрьщената касиерка го отрязала веднага: -Какви са тия животни,това да не ти е зоологическа градина,не може ! Хитьр бил обаче нашия,излязьл отпред,огледал се и като видял че не го гледа никой,натьпкал гьската в шаячни гащи,завил се с балтона,безпроблемно си купил билет и влязьл.
Хората започнали да пьлнят салона.До него седнало младо момиче,угасили лампите и филма почнал.
Гьската обаче почнала да се задушава в дебелите гащи,и изобретателния селянин намерил решение.Разкопчал две копчета и онова проточило навьн шия да диша.
Не минали и пет минути и страшен письк раздрал тьмнината.Спрял филма,светнали лампите,момичето припаднало, а от нашия човек нямало и следа.
Спуснали се хора,свестили я.Потьркала уплашено очи тя и казала с треперещ глас :
-Все бях виждала,боже,ама да яде фьстьци от рьката ми не бях !
