Много от вас сигурно са чували за пловдивското село Искра, а някои може би не. Други пък знаят Искра край Силистра или Карнобат, но тук иде реч за пловдивското. Хората от волейболните среди няма да имат нужда от разясняване.

Вчера в селото отбелязаха 40-годишнината от спечелването на първата си републиканска титла по волейбол. Същевременно легендарният треньор на село Искра Ангел Чавдаров навърши 80 години и спортният празник бе двоен.

Програмата започна с демонстративен мач между сборен отбор на Искра и тима на ОДМВР Пловдив, в който домакините победиха с 2:1. По-късно юбилярът Чавдаров бе организирал тържество, а официална церемония в центъра на селото награди героите от 1977-ма година. Всичко това съвпадна и с традиционния събор на селото. На събитието присъстваха множеството волейболисти от различни поколения, които с носталгия си спомняха за хубавите години.

Какво става преди, през и след 1977 година?

През  1977-ма година селските първенци от различните области на страната се борят за шампионската титла в спартакиадата. Домакин е отборът на Искра. Три отбора се отличават от останалите, както е било и през предишните години – Български извор (Ловешко), Радомирци (Плевенско) и Искра. Въпросът е кой от тези отбори ще грабне златните медали.  До финала все пак стигат Искра и Радомирци. На свой терен край река Кайлийка искренци са безапелационни и стават шампиони на 17-та републиканска селска спартакиада за пръв път в своята история. В този момент титлата сваля голямо напрежение от плещите на играчите на Ангел Чавдаров, тъй като страхът от провал  и срам на своя земя е голям и недопустим. Години преди тази титла те се разминават със златото по една или друга причина, но този път не.

На следващото издание на надпреварата отборът на село Искра показва, че златните медали не са случайност и печели отново този път в Николаево (Стара Загора). Набрали изключително самочувствие и предизвикващи респект в съперниците, искренци печелят с лекота. Така идва и най-успешният период на отбора. От 1977 до 1987 в републикански първенства и спартакиади са извоювани пет първи, четири втори и три трети места. Това не е всичко.

 

„Б” група

Волейболният отбор на село Искра не се слави само с титли от спартакиади. Най-големият успех на тима е участието в „Б” група. Това е първият и единствен селски отбор тогава достигал до това ниво. Въпреки, че тимът играе домакинските си срещи в Първомай заради лошото време, той се представя повече от добре. Местното игрище не е никак лошо, но е на открито. Срещи се провеждат и на него, но по-рядко. Съперниците на Искра са повече от тежки, но те не отстъпват. Отбори като Димитровград, Розова долина (Казанлък), Родопа (Смолян), Локомотив (Бургас), Велбъжд (Кюстендил), Пирин (Разлог), Марица- Изток (Раднево), Инжстрой (София), както и Партизанин (Първомай) говорят сами за себе си. Това са градове с най-малко по 30- 40 хиляди и много повече население, изправяйки се срещу скромните 3 хиляди от селото.

 

Осветление - луксът, за който много могат само да мечтаят

За днешния читател игрище с осветление може би не значи нищо или поне не кой знае каква придобивка, но за времето си това е било нещо, с което всеки искренец се е гордял. Тогава нито стадион "Христо Ботев", нито "Локомотив" са имали осветление, с такова можело само да се похвали стадион „Пловдив”.

„Играехме на сгур, на чакъл. Целите сме бяхме ожулени. Не ни притесняваше. Така се става волейболист! ”, спомня си с носталгия Иван Чурчулиев.  „Имахме волейболно игрище с осветление през 70-те, не съм сигурен тогава имало ли е такова даже в Пловдив, а сега можете сами да видите за какво става дума (б.а визира сегашното състояние на игрището)”, сподели още Чурчулиев.

 

В медиите

Триумфите на отбора не остават незабелязани от медиите. Пловдивският вестник  „Отечествен глас” следи с интерес  развитието на селския отбор, като публикува статии с неговите победи и отличия. Искра става все по-популярно село.

„В спортната рубрика на вестника четеш Чико, Зума, Петър Жеков и изведнъж село Искра. Това нямаш как да не ме радва”, припомни кореспондентът на вестник „Отечествен глас” Красимир Кумчев, който е роден също в пловдивското село.  

 

Защо няма стадион?

Простият отговор на този въпрос е – защото не им трябва!  Хората в селото са наясно, че Искра е едно от малко места, където няма футболен стадион, но това няма значение. Тук топката  е във въздуха. Тя се докосва само с ръце и ако пада, пада в полето на противника.

 

Успехите на отбора през годините са плод на дългогодишна работа на треньора Ангел Чавдаров с младежите и мъжете от селото. С голям принос също можем да отчетем и Кольо Дойков, който е бил директор на местното СОУ „Паисий Хилендарски”. Като добавим и силната традиция в спорта в Искра, от селото вадят редица качествени волейболисти. Това поне е разумното обяснение. Но...

Не е ясно от въздуха ли, от балкана ли, но тук волейболът е бил много повече от спорт и вероятно винаги ще бъде. Казват, че ако няколко деца играят на морето или на площадка, без да са тренирали волейбол, един искренец винаги ще се отличи - с пас, посрещане и т.н... Това просто е генетично.  „Преди 40 години всяко дете, което се  ражда в Искра е било волейболист”, отбеляза кметът на Първомай Ангел Папазов снощи къде на шега, къде не. И ако дойдете на събора и искате да купите топка за детето си от някоя сергия, ще ви кажат, че няма още на първия ден. Не трябвате да се учудвате това е село Искра!

 

*Снимки и материали: Иван Чурчулиев, "Отечествен глас", Красимир Кумчев, Glas.bg