Паметник на основния дарител за построяване на черквата “Въведение Богородично” в Благоевград и двигател на идеята хаджи Коте Чорбаджигошев бе открит вчера в двора на храма между входа и камбанарията. Церемонията, специално за която се събраха наследниците на известния джумалия – гинеколожката д-р Елена Константинова и сестра й, столичният юрист Радостина Константинова, дъщери на покойния инж. Огнян Георгиев, който бе депутат във Великото народно събрание, и арх. Станислав Константинов със семействата си, граждани и представители на управата на Благоевград, води Неврокопският митрополит Серафим.
“Този пример е много показателен и не трябва да се забравя – каза той. – Нека ликовете на тези, които в миналото са събуждали народната съвест, за да живеят според своята вяра и своите свети традиции, да ни събуждат и днес и да ни светят, примерът им да се следва и Господ да дава да има много техни последователи не само в наши дни, но и в бъдните”.
Паметникът е финансиран съвместно от църковното настоятелство и наследниците на именития джумалия.
Хаджи Коте бил един от най-богатите джумалии, известен филантроп и подпомагал много обществени каузи и хора. Отец Петър разказа как по време на строителството на черквата той отвел на свои разноски трима младежи да се обучат в духовната православна семинария на остров Халки в Цариград. Преданията разказват, че като ги представил на ректора, при вида на яките момчета той възкликнал: “Какви са тези мечки, които ни водиш”, а хаджи Коте отвърнал: “Това имаме, това водя”.
До построяването на храма в кв. “Вароша” имало малка черква-параклис, обслужван от монаси от Рилския манастир. В зените на живота си хаджи Коте бил затворен в Еди куле в Солун. Пуснат след амнистия, той тръгва към дома си, но по пътя на българска земя умира като странник и гробът му не се знае къде е.
“Идеята за паметника дойде през 2016 г. от църковното настоятелство. Те намерили документи, които доказват, че хаджи Коте е бил основният дарител за църквата и е вложил и доста средства за строителството й”, разказа праправнукът му Йордан Томов. “Дядо ми (б.р. Огнян Георгиев) много ми е разказвал и много ме впечатлява фактът, че един човек е способен да дава толкова много от себе си, и то в различни насоки – за образование, за църквата и да се бори с игото. Каква е историята на прадядо ви?
Радостина Константинова: – Той е роден през 1821 г. в с. Бистрица. За съжаление по време на чумна епидемия цялото му семейство умира и остават само той и баща му. Бил е на 4 г. и се заселват в Горна Джумая. От чумата бягат доста семейства и основават кв. “Вароша”. Баща му се е занимавал с търговия на животни и търгувал с доста страни, включително и с Венеция. Водил го със себе си навсякъде, където пътувал, и на 6 г. Коте става хаджия след посещение на Йерусалим.
Д-р Е. Константинова: – Бащата е търгувал и на изток, и на запад и Коте изкарва детство сред възрастни, вероятно това е спомогнало за ранното му съзряване и трезва мисъл. Затова може би поема инициативата за създаване на черква в Горна Джумая. Заради пътуванията си знаел перфектно турски (вероятно и други езици, включително италиански) и това му помага при преговорите с тогавашната турска власт да извади всички документи и разрешителни за строителството.

Хаджи Коте имал ли е братя и сестри? Освен с изграждането на църквата с какво още е останал в историята на Горна Джумая?
Д-р Константинова: – Баща му не се е оженил повторно. Освен за изграждането на храма хаджи Коте е подпомагал много хора и каузи, една от които е изграждане за онова време на съвременно училище. Дотогава тук имало килийно еднокласно училище. Така паралелно с изграждането на църквата в двора й са създали ново трикласно училище и хаджи Коте е бил много активен в издирване и привличане на учители с образование, с владеене на турски език и познания, за да се осъществи идеята му за качествено обучение. Едновременно с преподаването на деца са ограмотявани и възрастните, като са създали вечерно и неделно училище, в което чираци, занаятчии и граждани на Горна Джумая да получат знания и да се улеснят в ежедневието си.

Как толкова уважаван джумалия се озовава в затвора?
Д-р Константинова: – Както знаете, Горна Джумая два пъти отбелязва свободата си от турско робство – единият е с цяла България през 1878 г., вторият път е на 5 октомври 1912 г. В този период хаджи Коте е работил дейно за църковната независимост, за изграждане на административни структури в Горна Джумая и след Берлинския договор бил наклеветен от гръцките черковни наместници, недоволни от тази негова активност, пред новата турска управа. Затова бил арестуван, измъчван и затворен.
Радостина Константинова: – Оклеветяването му било покрай Горноджумайското въстание и участието му в него. В тази връзка и за подготовката му преди освобождението участвал в създаването на революционен комитет в с. Рила, тъй като в Горна Джумая имало голям турски гарнизон и било опасно учредяването му в града. В затвора бил една година, през 1903 г. има амнистия и тогава го пускат. Бил е на преклонна възраст и умира някъде около с. Левуново на 82 г.

Какво се случва с търговския нюх на фамилията? Наследил ли го е някой?
Радостина Константинова: – В интерес на истината, търговският нюх е бил на баща му Георги. Коте е наследил неговите контакти, продължил е работата му, но основното и най-същественото, с което се е занимавал, е обществена дейност. По-голямата част от богатствата си всъщност е решил да предостави за обществена полза. Не смятам, че някой в семейството ни има търговския нюх на баща му.

Колко деца е имал прадядо ви?

Двама синове – Георги и Славе, и една дъщеря Олга. Със сестра ми сме наследнички на Георги, Олга не е имала деца, а арх. Станислав Константинов е наследник на Славе.

Арх. Константинов, Вие сте съавтор на паметника, как избрахте скулптора?

С проф. Чапкънов работим от 20 г. заедно и веднага се заехме с тази работа, тъй като не се случва на всеки да направи паметник на прадядо си. Плюс това мястото е великолепно и беше много отговорна задача. Не е лесно в двора на тази църква да поставиш обем, който да е хармоничен и достоен. Мисля, че се е получило добре.

Вярно ли, че бюстът е направен по една снимка?

Да, слава Богу, че има и една снимка, но в крайна сметка това е един събирателен образ на достойните хора, които тогава са работили и са давали. Много важно, определящо дори, е това, че църквата дари мястото и част от средствата. Надали в този двор има по-хубаво място за него. Много сме развълнувани.
Радостина Константинова: – През 2016 г. отец Андон ни се обади да ни каже, че църковното настоятелство е взело решение и има желание да се направи паметник на хаджи Коте, с молба да ги подпомогнем с информация, снимки и данни. Тогава се включихме.
Арх. Константинов: – И за да няма никакво съмнение в законността на нещата, независимо че се минава през страшно много инстанции, всичко дойде както трябва. Много сме доволни.

Всички носите фамилията Константинови, откъде идва тя?

От името му, наричали са го хаджи Коте, но името му е Константин. Само не мога да разбера как в годините Чорбаджигошев е изчезнало.
Р.К.: – Станало е чисто законодателно. В един момент фамилията на семейството е идвала от името на свекъра. Така се е получавало. И така фамилията Чорбаджигошеви става Константинови.
Не знам дали в мрачните времена, които преживяхме, добре би звучало “чорбаджи”, мисля, че и това има значение. Но фактът е, че се отърсихме от безумието, което беше, и като виждам едно възраждане на духа, смятам, че малко по малко ще изтрием тези 45 г. Бавно и с огромни травми в обществото, но съм оптимист, че те ще останат един лош спомен. Дано!

Въпросът ми е към дамите заради традицията жената да вземе фамилията на мъжа си. Явно у вас родовата памет е много силна, за да запазите фамилията на прадядо си и да сте известни в обществото с нея.
Д-р Константинова: – И двете сме с тирета (смее се).
Р.К.: – Изпълва ни с гордост и се стараем да я носим с достойнство.
Ст.К.: – През годините баща им Огнян Георгиев и дядо им минаха през много тежки моменти, но останаха неопетнени и достойни, с което всички много се гордеем.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА