През месец април 2019 година аналитиците на компанията UpGuard обявиха, че в облачните онлайн услуги на Amazon са открили данните на над 500 милиона Facebook потребители. Не бива да бъркаме това с другия случай, когато в собствените сървъри на Facebook бяха намерени стотици милиони потребителски пароли в обикновен отворен вид, без никакво криптиране. И още, това не са данните, с които както си искаше се разпореждаше Cambridge Analytica три години по-рано, заради което Марк Зукърбърг трябваше да дава обяснения пред Конгреса.

Днес Forbes пита, защо тази компания и досега по никакъв начин не е наказана? Защото тя и останалите големи IT компании станаха част от политическата система на САЩ. Силициевата долина се зароди като общност на гикове, които вярват в прогреса и не искат да обръщат внимание на политиката. Но сега IT компаниите се превърнаха в имперска сила. Как стана това?

Източниците на могъществото

Възникването на технологичните корпорации стана възможно благодарение на концепцията за свободен пазар на Бил Клинтън, която създаде цифрова зона на свободна търговия чрез отслабване на данъчното законодателство за интернет бизнеса. С ненамесата на правителството се зароди нова форма на цифров капитализъм, която отвори на компаниите-победители пътя към доминирането в цели цифрови направления: Google в търсенето, Facebook в социалните мрежи, Amazon в онлайн ритейла. Печелейки все повече пари, те инвестираха в създаването на собствена инфраструктура – центровете за обработка на данните. Тези центрове са необходими, за да се събират колкото се може повече данни за клиентите, за усъвършенстване на алгоритмите, както и за закупуване или клониране на конкуренцията. А това има даде още по-голямо преимущество и им даде възможност да станат най-големите в света компании по отношение на пазарната капитализация.

Google и другите IT корпорации постигнаха своите успехи с помощта на държавата. През 1960-те години Агенцията за перспективни изследователски проекти ARPA, сега известна като DARPA, даде огромни финансови средства за разработването на нови пробивни технологии, на които се опират бъдещите гиганти. Това включва финансирането на Станфордския научен институт като център на иновациите и икономическото развитие в региона, на който приписват редица важни изобретения, включително първия изцяло цифров компютър, мишката и дори ранната версия на интернет. Да си припомним, че прототипът на Глобалната мрежа се наричаше ARPAnet.

Всяка от основните технологии, използвани в съвременния смартфон, включително GPS, клетъчната мрежа, микрочиповете, гласовите помощници, сензорните екрани и още много други, са реализирани благодарение на изследователските и финансовите усилия на правителството и въоръжените сили на САЩ. Разработването на алгоритъма на търсачката на Google също има поддръжката на Националния научен фонд. Според професор Робърт МакЧесни, митът за интернет се базира на схващането, че е създаден от гениални математици, докато всъщност това е десетилетна работа на федералното правителство.

От друга страна, правителството винаги е играло ключова роля в премахването на монопола в САЩ в сферата на технологиите. Когато през 1970-те години IBM става лидер в мейнфрейм изчисленията, държавата съди компанията, за да раздели хардуерното от софтуерното направление. В крайна сметка IBM се съгласява да разреши на други компании да пишат софтуера за техните компютри.

А това даде възможност да изгрее звездата на Microsoft, който в крайна сметка си получи собствено антимонополно дело през 1970-те години. Тогава съдията Томас Пенфийлд Джексън от Колумбийския окръжен съд на САЩ предложи Microsoft да бъде разделен на две компании – една за операционната система Windows и друга – за всичко останало. Но в крайна сметка софтуерният гигант си остана цял. Но на действията на Microsoft бяха наложени някои ограничения, като например изискването за обмен на определено количество информация за създавания софтуер с трети лица, както и забраната за продажбата на продукти, съдържащи несъвместима версия на Java. И докато Microsoft се бореше за своята цялост, Google и Facebook го изпревариха в областта на интернет търсенето и социалните мрежи.

Повече от монопол

Влиянието, което днес оказват най-големите IT корпорации на икономиката, развитието на иновациите и стабилността на обществото, принуждават политиците отново да се замислят за сдържането и дори разделянето на IT гигантите. Интересно е предложението на сенатора демократ Елизабет Уорън, която иска да бъде забранено на големите монополисти, като Facebook (а заедно с него Instagram и WhatsApp), Google, Apple и Amazon, да качват своите приложения на своите платформи. Уорън предложи големите цифрови гиганти да бъдат разделени на няколко десетки малки компании и да им бъде забранено да предлагат своите продукти на своите платформи, които изцяло владеят, понеже в крайна сметка, те винаги дават преференции на своите решения.

Слабото антимонополно законодателство доведе до рязко понижаване на конкуренцията у иновациите в този сектор. Рисковите капиталисти днес вече не се решават да финансират иновационните стартъпи поради страх, че те излизат на един и същ пазар с гигантите. За големите компании съвсем не е трудно да погълнат някои от подрастващите конкуренти или да ги изхвърлят от бизнеса.

Пострадаха не само стартъпите, но и големите компании. Android Open Source Project (AOSP) и общността Open Handset Alliance (OHA) позволиха на Google на практика да забрани създаването на мобилни устройства с алтернативни операционни системи. През 2012 година пред опасността да развали партньорските отношения с Android, компанията Acer така и не успя да представи на пазара своя смартфон с операционната система на Alibaba. Аналогична е ситуацията с App Store, който изцяло е собственост на Apple, а това дава възможност на тази корпорация да пречи на конкурентните компании да създадат собствена платформа. Списъкът с пострадалите компании е доста дълъг.

Тъй като на пазара конкурентите стават все по-малко, на големите технологични компании не се налага да се конкурират агресивно в ключови области, каквато е например защитата на конфиденциалността. А според допитване на SurveyMonkey и Recode, от всички корпорации, американците най-малко вярват на Facebook и Google: тези корпорации са на последните позиции в рейтинга. Това не е за учудване, понеже отговорността за изтичането на данните Марк Зукърбърг например, наложи на самите пострадали, понеже при регистрацията с кликнали, че са съгласни с потребителското споразумение.

Действията на най-големите IT корпорации не подлежат на регулиране: Facebook и Google са безплатни и няма как да стане дума за ръст на цените, което е основният признак на всеки монопол. И това е причината опитите на американските регулатори да обуздаят сегашното поколение технологични гиганти да изглеждат беззъби. Ситуацията е същата и в Европейския съюз, където знаменитото антимонополно дело на ЕС срещу Google, кулминацията на което бе налагането на рекордна глоба в размер на $5 милиарда за незаконното предлагане на собствените услуги в резултатите от търсачката в крайна сметка нищо не промени. Доминиращото положение на Google по никакъв начин не се промени.

Дали сенатор Уорън разбира, че днес Google, Facebook и Amazon вече са нещо повече от монопол? Те вече са политическа сила, което позволява на ръководителя на Facebook да не се страхува и да не отговаря на сипещите се обвинения. Съвсем достатъчно е Марк просто временно да махне рекламните обяви, качени във Facebook от президентската кампания на сенатора. Просто така – в отговор на нейната агресивна политика по отношение на големите IT компании в Силициевата долина. Някои от тези компании станаха толкова могъщи, че са в състояние да заплашват цели градове и щати, че ако не получат данъчни преференции, ще се преместят на друго място и ще съкратят огромен брой работни места. Самият Зукърбърг преди около година заяви, че IT корпорациите могат да действат „повече като правителство, отколкото като традиционни компании„.

Новата технологична партия

През последните 10 години петте най-големи американски технологични компании 5 пъти са увеличили разходите си за лобиране и са наводнили Вашингтон с пари до такава степен, че към днешен ден превъзхождат Уолстрийт в съотношение четири към едно. Така например, през 2018 година интернет компаниите са дали $77 милиона за поддръжката на политиците, докато през 2008 парите за лобиране са били $16,4 милиона. За да защитят своите монополи, те избягват всичко, което може да доведе до повишаване на данъчното облагане и засилването на контрола върху интернет съдържанието и потребителските данни.

Освен преките разходи за лобиране, които подлежат на разкриване, големите компании от Силициевата долина въздействат на политиците и на гражданите чрез така наречената „мека сила“. Тук са включени финансирането на аналитични центрове, изследователски организации и търговски асоциации, които оказват голямо влияние на обществото. Използват се и други подходи, като например тайната тридневна конференция Google Camp, която през 2018 година се проведе цели три пъти в курорта Вердура, в югозападната част на Сицилия, където бизнес лидерите долитат с частните си вертолети или доплават със супер яхтите си, за да решат някои проблеми. Те са в компанията на Ема Уотсън, Шон Пен, принц Хари и сър Елтън Джон. Мероприятието е посветено на обсъждането на основните глобални проблеми, политиката и бъдещето на интернет.

И още, съществува добре утъпкана пътека ръководители от Силициевата долина да се назначават на правителствени постови и обратното. Само в Google работят 183 души, които преди това са работили във федералното правителство по времето на Барак Обама, а 58 са се прехвърлили на ръководни служби във Вашингтон.

Политиката като онлайн услуга

Платформите на корпорациите от Силициевата долина се превърнаха в инструменти за влияние на изборните процеси. Често пъти участниците в тези процеси не се гнусят и използват всякакви средства за постигането на желания резултат. По време на изборите в САЩ през 2016 година са регистрирани над 35 милиона фалшиви новини, като основната роля за тяхното разпространение изиграха Facebook, Google и Twitter. Малко след това ужасният скандал с Cambridge Analytica показа, че данните на над 50 милиона потребители на най-голямата социална мрежа, са били събрани без тяхното съгласие и са се използвали за таргетиране на политическа реклама и разпространението на откровено фалшиви новини по време на изборите. Нещо подобно се случи през 2016 година по време на референдума за Brexit във Великобритания.

Но въпреки непрекъснатите скандали с данните на потребителите, IT гигантите излизат сухи от водата и бягат от отговорност за каченото на техните платформи съдържание. Всички ние чуваме само гръмки изявления, че IT корпорациите са готови да отдадат контрола на своите проблемни активи, но засега няма нито един пример, някоя от тях да е позволила дори и съвсем частичен контрол отвън. Регулаторните органи и дори цели държави са принудени да съобразят с последствията, до които би довело едно малко по-строго решение.

Кой все пак харчи най-много пари за политическа реклама? В края на месец октомври миналата година Facebook представи инструмент, който дава възможност за определянето на този интересен показател. Според първия представен отчет, лидер в това отношение е кандидат сенаторът на щата Тексас Бето О’Рурк, който е дал $5 милиона за политическа реклама в социалната мрежа.

Но малкият шрифт в този отчет показва нещо удивително: рекламодателят, който дава най-много пари за политическите и рекламните обяви във Facebook е самата социална мрежа. Но въпреки, че Зукърбърг дава най-много пари за реклами в собствената си социална мрежа, той не може да реши проблема с дезинформацията. Политическата реклама във Facebook и до днес е уязвима за манипулации, въпреки че нейният ръководител обеща още през 2018 година да реши проблема. Да си припомним, че през 2018 година журналистите на Business Insider без проблем качиха фалшиви рекламни обяви от името на „строго забранената“ в социалната мрежа компания Cambridge Analytica.

Постепенно политиката се превръща в онлайн услуга. Facebook, YouTube и Twitter станаха не само инструменти за мощна политическа борба, но и те самите започнаха много активно да оказват влияние на демократичните процеси. Да си припомним и твърде калния номер, когато Facebook премахна уеб страниците на дясната партия в Бразилия точно преди изборите. Причината – „борба с дезинформацията. Това е едно ужасяващо оръжие и наистина едва ли някой ще успее да накаже Зукърбърг. Влиянието на технологичните компании започна да безпокои и президента на САЩ. През 2018 година той разкритикува Google, че неговата интернет търсачка изключва от резултатите от търсенето позитивните новини, свързани с неговата работа.

Изборът на Хобсън

Изборът на Хобсън е уж свободният избор, при който се предлагат само два варианта за избор и има възможност единствено да се приеме или отхвърли направеното предложение. На пръв поглед избор има, но той е предрешен и наложен. По всичко изглежда, че големите технологични корпорации ни водят именно до Избора на Хобсън – избирайте: или „свободен и независим интернет“ или директен държавен контрол и социален рейтинг, както е в Китай. Изборът засега изглежда очевиден.

 

По материали на Forbes