В Цариград излиза първият брой на вестник “Съветник”, издаван от Тодор Бурмов (1863 г.), а 31 години по-късно в София излиза последният брой на в. “Напред”, издаван от Георги Кърджиев (1894).
През 1904 - 1905 г., след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание (1903), продължава българското национално-освободително движение в Македония: На 25 март гръцка чета влиза в Югозападна Македония, за да действа срещу българите по нареждане на гръцкото правителство (1904 г.). Година по-късно на същата дата чета от 72 гръцки андарти (хайдути) опожарява село Загоричане (Костурско) и избива 72-ма българи, отказали да се отрекат от Българската екзархия и да преминат отново към Цариградската патриаршия. Десет години по-късно (1915) на първия конгрес на добруджанската емиграция е създадена Добруджанската организация. От 1994 г. в България 25 март е обявен и за Ден на жената и майката.
2016 г.
Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина” първа степен на г-н Арсен Схоян, извънреден и пълномощен посланик на Република Армения в Република България „за изключително големите му заслуги за развитието на българо-арменските отношения“.
2016 г.
Президентът на Република България присъжда Орден „Стара планина” първа степен на г-н Шин Мен-хо, извънреден и пълномощен посланик на Република Корея в Република България „за изключително големите му заслуги за развитието на българо-корейските отношения“.
1998 г.
Село Селищен дол се отделя от община Брезник и се присъединява към община Перник.
1980 г.
От 25 до 31 март се провежда официално посещение на министъра на външните работи Петър Младенов в Кувейт и Индия.
Петър Тошев Младенов е български политически и държавен деец. Роден е на 2 август 1936 г. в с. Тошевци, Видинско. Следва философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, след което завършва Московския институт за международни отношения. Член на ЦК на БКП от 1971. От 10 ноември 1989 е издигнат за генерален секретар на ЦК на БКП, на който пост е до 2 февруари 1990. Заема и отговорни държавни постове: министър на външните работи (декември 1971 - ноември 1989), председател на Държавния съвет (ноември 1989 - април 1990), президент (председател) на Народна република България (април - юли 1990). Петър Младенов умира на 1 юни 2000 г.
1971 г.
Открива се нефтохимическият комбинат край Плевен.
1948 г.
Публикува се Закон за Народната милиция и Закон за паспортите и милиционерския контрол над чужденците.
Милицията е орган на изпълнителната власт в някои държави със задача да пази сигурността на гражданите и тяхното имущество, да води борба с престъпността и др.
1924 г.
Публикува се Закон за обществените осигуровки. Регламентира се осигуряване при трудова злополука, болест, инвалидност, старост и майчинство. За пръв път се въвежда 6-месечен неплатен отпуск по майчинство. Към правителството се създава фонд “Обществени осигуровки” с равни вноски от държавата, трудещите се и собствениците.
1915 г.
Провежда се първият конгрес на добруджанската емиграция, който учредява Добруджанска организация.
1905 г.
Чета от 300 гръцки андарти (хайдути), водена от Г. Цонтос, опожарява с. Загоричане, Костурско, и избива седемдесет и двама българи, отказали да се отрекат от Екзархията и да преминат към Цариградската патриаршия.
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква. Учредена е със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г., когато е издигната в Българска патриаршия. Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на своя църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. Цариградската патриаршия се обявява против образуването на Българска екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична, т.е. отцепническа, тъй като последната не признава върховенството на патриарха.
1904 г.
В периода 7 – 25 март гръцка чета от 14 офицери, водена от капитаните Ан. Папулас и Ал. Контулис, влиза в Югозападна Македония по нареждане на гръцкото правителство за борба срещу българското националноосвободително движение. Между 18 юли и 3 август капитан П. Мелас провежда разузнавателна мисия. На 28 август четата на П. Мелас влиза отново в Македония, но той е убит от турците на 13 октомври край с. Статища, а на 15 септември в Западна Македония е изпратена и чета от шестима военни начело с Е. Каудис..
1894 г.
Излиза последният брой на вестник “Напред”. Той е научно-книжовен и политически вестник. Излиза в София от 1885 г. и от 1889 г. Редакционен стопанин е Георги Антонов Кърджиев. Сред сътрудниците на вестника е и Димитър Благоев.
Георги Антонов Кърджиев е публицист и учител. Роден е на 17 април 1854 г. в с. Арбанаси, Великотърновско. Брат е на Т. А. Кърджиев. Учи първоначално в Русе, а после в Белград. След Освобождението работи като учител във Варна и Русе. Отначало е привърженик на народническите идеи на В. Пелагич и П. Лавров, а по-късно възприема либералните възгледи на Драган Цанков. Депутат е в ХI и ХII Народно събрание. Издава и редактира вестниците “Варненский вестник”, “Работник”, “Братство”, “Напред”, “Деятел”; списание “Записки по мисълта и живота” и др. В редица статии се обявява за народна собственост върху средствата за производство, за защита на местните природни богатства от чуждестранния капитал. Издава “Пълен руско-български речник”. Умира на 5 януари 1907 г.
1873 г.
Девическото дружество в Панагюрище “Китка” приема свой устав, изработен от Райна Попгеоргиева.
Райна Княгиня (Райна Попгеоргиева Футекова – по мъж Дипчева) е българска националреволюционерка и учителка. Родена е на 6 януари 1856 г. в Панагюрище. Учи в родния си град и в девическото училище в Стара Загора при А. Тошева. През 1874 г. става учителка в Панагюрище. Една от основателките е на женското дружество “Китка” в родния си град. По време на Априлското въстание (1876 г.) носи на кон извезаното от нея и тържествено осветено от поп Груьо знаме на шествието в Панагюрище (поради което е наречена “Княгиня”). При потушаване на въстанието е арестувана и изпратена в Пловдивския затвор. Освободена е след намесата на европейски консули в Пловдив. През август 1876 г. заминава да учи в Русия през Цариград с паспорт под чуждо име. Завръща се в България през 1879 г. и става директор на девическия пансион в Търново. През 1882 г. е назначена за акушерка в Панагюрище, а по-късно - в София. Написва книгата “Райна княгиня (Автобиография)”, издадена посмъртно през 1935 г. Умира на 29 август 1917 г.
1863 г.
Под редакцията на Тодор Бурмов в Цариград започва да излиза вестник “Съветник”.
Тодор Стоянов Бурмов е обществен, политически и държавен деец, книжовник, действащ член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 2 януари 1834 г. в с. Нова махала (днес квартал на Габрово). Завършва Киевската духовна семинария, след което става учител в Габрово. През 1860 г. заминава за Цариград. Става редактор на списание “Български книжици”, а по-късно и на вестник “Съветник” и в. “Время”. Включва се в църковно-националната борба, като чрез редица публикации доказва правото на българския народ да има независима църква. По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) сътрудничи на княз Вл. Черкаски в Канцеларията за гражданско управление. След Освобождението е един от най–изявените дейци на умереното русофилско крило на Консервативната партия, като редактира и нейния пръв печатен орган вестник “Витоша”. От 1884 г. преминава към умереното крило на Либералната партия на Драган Цанков. Заема последователно редица отговорни държавни постове – вицегубернатор на Пловдив (1878 г.) и пръв губернатор на София (1879 г.). Той е първият министър-председател на свободна България и едновременно министър на вътрешните работи (юли – ноември 1879 г.). От 1881 г. до 1883 г. е член на Държавния съвет. Автор е на книгата “Българо-гръцката църковна разпря”. Умира на 25 октомври 1906 г.
1860 г.
По инициатива на учителя Тодор Шишков в Стара Загора е основано читалище.
Тодор Николов Шишков е учител, обществен деец и книжовник. Роден е на 27 май 1833 г. в Търново (днес Велико Търново). Следва в Сорбоната и в Колеж дьо Франс в Париж и една година слуша лекции във Филологическия факултет на Пражкия университет. Завръща се в България и работи като учител в Търново, Стара Загора, Сливен и др. След Освобождението е чиновник и учител в Русе и Варна. В Стара Загора открива и ръководи читалище “Родина”. Публикува материали в редица вестници, посветени на училищното образование, Кирило-Методиевото дело и др. Редактира вестник “Свободна България”. Автор е на множество учебници и учебни помагала – “Малка енциклопедия или първоначални познания за децата”, превежда от руски език и допълва “Учебна теория по словесност” на Н. Г. Минин и др. Издава драмите “Велизарий”, “Хубава Недялка или България под турско”, превежда от руски и френски езици редица книги. Умира на 15 юли 1896 г.
1821 г.
Избухва Гръцкото националноосвободително въстание (1821-1829 г.).
То е въстание на гръцкия народ против османските поробители. Организира се от Филики Етерия. Започва в Пелопонес и постепенно обхваща и други краища на Гърция. С известни затишия продължава до 1829 г. Подпомага се от Русия, Англия и Франция. След поражението в Руско-турската война (1828-1829 г.) Османската империя се принуждава да признае независимостта на Гърция. За благополучния край на въстанието допринасят и десетки български доброволци като хаджи Христо Българин - командир на гръцката конница, Янко Българин, Ангел Гацо, Кара Георги Българин, хаджи Ставри Българин, Данил Българин, Илия Българин и др.
1813 г.
Димитър Попски изготвя “Ода за Софроний”.
1680 г.
Пожар изпепелява Търново (днес Велико Търново). От целия град остава само една къща.
На тази дата са родени:
1934 г.
В Истанбул е роден Христо Константинов Фотев – български поет. Живее в Бургас. Член е на Съюза на българските писатели. Завършва фабрично-заводско училище в Сливен (1951 г.). Моряк е на моторен кораб (1953-1954 г.); художник е в стенописно ателие в Ямбол (1957-1959 г.); драматург е на театъра “Адриана Будевска” в Бургас (1961-1962 г.); творчески секретар е на Дружеството на бургаските писатели (1964-1990 г.); главен редактор е на алманах “Море” (от 1990 г.). Поезията му е подчертано лирична и нежна, пълна с дълбоко етичен заряд. Стреми се да намери отговор на характерните за съвременната душевност нравствени конфликти, а негова любима тема е морето. Носител е на национална литературна награда “Пейо Крачолов Яворов”, Чирпан (1992 г.); литературна и морална награда “Атанас Яранов” (1993 г.); награда “Пеньо Пенев” (1994 г.; за цялостна творческа дейност); “Златен Пегас”, Бургас (1994 г.); национална литературна награда за поезия “Иван Николов”, Пловдив (1995 г.) и др. Съчинения: “Баладично пътуване” (1961 г.), “Лирика” (1965 г.), “Сантиментални посвещения” (1967 г.), “Пристанище” (1969 г.), “Обещания за поезия” (1978 г.), “Венецианска нощ” (1989 г.), “Литургия за делфините” (198 г.1), “Книга за свободата” (1991 г.), “Аполис” (1993 г.), “Над съня” (1995 г.), “Пейзаж от думи” и др. Христо Фотев умира на 27 юли 2002 г.
1885 г.
Роден е Стефан Спиров Македонски – български оперен певец (лирико-драматичен тенор). Учи пеене в Москва и Париж. Пее в Софийската народна опера, в оперните театри на Берлин, Хановер, Кобург и Касел. От 1948 г. до 1952 г. е директор на Държавния музикален театър в София, който след смъртта му носи неговото име. Стефан Македонски умира на 31 май 1952 г.
1859 г.
Роден е Анастас Георгиев Бендерев - българин, генерал от руската армия. Участва в четата на Г. Измирлиев и Тод. Велков през 1876 г. Завършва Военното училище в София (1879 г.), Николаевска академия на генералния щаб (1885 г.) и кавалерийска школа в Санкт Петербург. През Сръбско-българската война (1885 г.) командва десния участък на Сливнишката позиция, проявява инициатива и спомага за спечелване на сражението, което определя изхода на войната. Участва в провокирания от Русия преврат на 9 август 1886 г. Емигрира в Русия. В руската армия достига чин генерал-лейтенант. Бендерев е автор на трудове за войните през 1885 г., географията и статистиката на Македония и др. След края на Първата световна война той се завръща в България. Издава книгата “История на българското опълчение” (1930 г.). Умира на 17 септември 1949 г.
На тази дата умират:
1937 г.
Умира Иван Георгиев Игнатов – български книгоиздател. Роден е през 1862 г. в Пазарджик. Започва книгоиздателска дейност в София през 1890 г. Между големите му издания са: “Клетниците” от Виктор Юго, “Дон Кихот” от Сервантес, списание “Мисъл” под редакцията на д-р К. Кръстев. Организира издаването на събраните съчинения на класици като Достоевски, Толстой, Горки, Хамсун, Юго, Зола, Мопасан, Жул Верн, Майн Рид и др.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
