Враца, Плевен и Сливен в криза за специалисти. Медицинската ДАНС хвана болниците в близо 900 нарушения повече през 2018 г. спрямо предходната година

Редица нарушения в болниците, затруднен достъп до специализирана медицинска помощ в различни части на страната, занижено качество на оказваната грижа и невъзможност лечебните заведения да покриват разходите си с приходите от осъществяваната дейност.

До тези изводи стига последният доклад на Изпълнителна агенция “Медицински одит” след извършени от контролния орган проверки на дейността на лечебните заведения у нас.

Общо 778 проверки са извършени от т. нар. медицински ДАНС през 2018 г. От тях 744 са по сигнали, като най-много са тези от гражданите, следвани от здравното министерство и МВР, ДАНС, прокуратура.

Установени са

1230 нарушения

- с 892 повече от тези през 2017 г.

От тях 846 били в пловдивската частна болница “Тримонциум”, пише в доклада.

Основните сигнали от граждани са свързани с настъпили проблеми в здравословното състояние и смърт на родилки и бебета. През 2018 г. ИАМО е проверилa 27 подобни казуса. От тях 16 са за починали новородени. През 2017 г. агенцията е разследвала само два такива случая.

Сред посочените в доклада на медицинския данс резултати от проверките присъства и сливенската МБАЛ “Д-р Иван Селимински”, където през август 2018 г., ден след като роди първородната си дъщеря, почина Ренета Томова. В него се посочва, че “оказаната медицинска помощ на родилката не е в достатъчен обем и качество. Образувано е административнонаказателно производство”. До същия извод контролните органи стигат и при още 7 случая. Те правят и заключение, че “с влизането в сила на Наредба 19 от 2014 г., регламентираща тогава медицинския стандарт по “Акушерство и гинекология”, е било отменено изискването за задължителна връзка между нивата на компетентност на структурата по АГ с това на структурата по неонатология, което е предпоставка за намаляване на качеството на диагностично-лечебния процес при новородени”. Тази наредба бе отменена през 2016 г.

Нарушения са открити и в Националната специализирана болница за лечение на хематологични заболявания. Близки на 5-има пациенти, починали, след терапия там, подадоха през 2018 г. сигнали до ИАМО, че смъртта им се дължи на вътреболнична инфекция. Затова агенцията започна проверка на организацията на работа, лечението и хигиената. Тя установява редица нарушения, образувано е производство и са отправени препоръки за отстраняването им.

“Въпреки това не са

предприети действия

от страна на

ръководството”,

пише в доклада.

Недостигът на различни специалисти, както и неравномерното им териториално разпределение, поставяt в риск осигуряването на нужните за населението конкретни медицински грижи, установят одиторите. Рисковите специалности са паразитология, неврохирургия, кардиохирургия, алергология, педиатрия и почти всички детски специалности, токсикология, имунология, нуклеарна медицина, лицево-челюстна хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия, медицинска генетика, лъчелечение, ангиология и почти всички детски специалности.

Враца е една от областите с най-затруднен достъп до специализирано лечение, тъй като там липсват специалисти по 22 медицински специалности. В доклада се посочват още Плевен и Сливен, но там липсата се изразява в съответно специалисти по 5 и 8 медицински специалности.

“Анализът налага и извода, че лечебните заведения не могат да покриват разходите си с приходите от осъществяваната дейност и натрупват задължения, което води до тяхната декапитализация. Влошеното икономическо състояние оказва влияние върху качеството на медицинската услуга и състоянието на болниците”, пише още в документа.