Агенция "Фокус" представя материала без редакторска намеса и заявява, че изразените мнения и позиции са на автора, като агенцията не носи отговорност за тях.
Белград, 24 март 1999 г.: Силните предупредителни сирени и първите атаки почти се случиха по едно и също време. Последният шанс за мирно решение на косовския конфликт бе загубен неуспешно. НАТО атакува с изтребители и ракети, за да не допусне сръбските сили да извършват брутални действия в албанската провинция. Германските самолети "Торнадо" също излитат от италианската база в Пиаченца. Около 23 часа и 15 минути в Югославия е обявено състояние на война. Същата вечер тогавашният германски канцлер Герхард Шрьодер има телевизионно обръщение към нацията. Според Шрьодер югославските сили за сигурност са засилили своите "терористични действия" срещу албанците, а ръководството на Белград е нарушило всички споразумения "Затова тази крайна мярка е приложена срещу насилието", каза Шрьодер.
По този начин западните съюзници защитават ценности като свобода, демокрация и права на човека, каза канцлерът. Той посочи, че с участието на германската военна авиация за първи път след Втората световна война германските войски отново са във военна операция. "Призовавам съгражданите в такива моменти да подкрепят войниците."
Като част от западния военен съюз, Германия започна въоръжена кампания, която не беше обхваната от мандата на ООН. Това беше война, която западните страни оправдаха, като не успяха да обедят без насилие сръбския президент Слободан Милошевич. В населевните предимно с албанци провинция, още от 1998 година се водят сражения межди силите на Армията за освобождение на Косово (АОК) и армията на Милошевич, който девет години преди това премахна автономията на Косово. Сръбските сили за сигурност реагираха с брутална агресия. Постоянно са били извършвани кланета на цивилни и прогонване на цели села. След злодеянията на сърбите във войната в Босна, Западът искаше окончателно да спре политиката на Милошевич на етнически прочиствания. Задължението за защита на правата на човека беше поставен над суверенитета на една държава. Действията на Милошевич предизвикаха вълна от бежанци в околните държави, които застрашиха стабилността на региона. Във френския град Рамбуйе бе опитано безуспешно договаряне на изход от спиралата на насилието. С точни нападения срещу казарми, военни бази и радарни станции, но също и върху граждански цели, като телевизии, рафинерии, електроцентрали и мостове, Милошевич беше принуден да се откаже.
Войната не беше толкова "клинично прецизна", както се опитваха да представят прес центровете на НАТО. Погрешните нападения многократно са причинили сръбски цивилни жертви, а в един и случай косовски албанци, които са се придвижвали в провинцията. Особено трагично и от военна гледна точка е бомбардирането на мост в централния сръбски град Варварин се оказа безсмислено. По това време 15-годишната Саня Миленкович посещава училище в Белград, но тя и родителите й смятат, че ще бъдат по-сигурни в селското и спокойно място Варварин. Когато на 30 май, в деня на православния празник Света Троица, с двама приятели, отива на пазара и пресича моста над река Морава, близо до момичетата избухна ракета НАТО. Саня, която в този момент е имала само леки наранявания, се е придържала към части от разрушения мост.
Преди да се притече някой на помощ, самолетите на НАТО се върнаха и отново бомбардираха. Шрапнелът от ракетата този път удари смъртоносно момичето. В същата атака загинаха още девет души, 27 бяха ранени. 20 години по-късно майката на Саня Миленкович, Весна миленкович, стои на обновения мост над Морава. "Казва се, че времето лекува раните", казва тя, "но това не е вярно. Човек само се учи да живее с болка. ”Годишнините се умножават, но за нея е важно да запази спомена за Саня на публично място. - Не трябва да се забравя. Това, което се е случило с нея в това малко населено място, може да се случи на всеки по света.
Весна Миленкович е живяла в Германия в част от детството си, говори немски и чрез нея често има работа в страната. Заедно с германските активисти се опитва да съди Германия като част от военния си съюз след смъртта на дъщеря си. Правният спор достига пред Върховния съд, но делото е отхвърлено на всички инстанции. "Не мио е до парите от обещетението", отбелязва Миленкович. Процесът трябваше да бъде предупреждение.
Войната приключи след 78 дни с капитулацията на Милошевич. Косово беше първо протекторат на ООН, след което обяви независимост през 2008 г. Повече от 100 страни, включително Германия, признаха новата държава на албанците, а други, включително Русия, Китай и пет държави-членки на ЕС, не направиха това. Милошевич беше свален от властта от собствения си народ през 2000 г. и след това изпратен на Международния трибунал в Хага. Той почина през 2006 г., преди да получи присъдата по делото срещу него за военни престъпления в Хърватия, Босна и Херцеговина и на Косово.
Превод: Юлиян Марков
