Кюстендил. Девойка „Кюстендилска пролет” трябва да излъчва сияние, щастие и доброта. Да бъде усмихната и около нея да има светлина. Това каза пред Радио „Фокус” – Кюстендил Теодора Александрова, девойка „Кюстендилска пролет” за 1998 година. „В тази година конкурсът беше най-популярното събитие в Кюстендил. Аз бях на 16 години и това беше една емоция, която трябваше да бъде изживяна. Спомням си, че беше много вълнуващо. Най-запомнящият се спомен е този, когато Георги Минчев предложи заедно на сцената да изпеем „Бяла тишина”, а аз пея толкова фалшиво. Приех предизвикателството, публиката се забавлява, доволна съм много. Тогава за първи път имаше и избор за „Девойка на публиката” и аз спечелих този избор”, отбеляза Теодора Александрова.
По думите й този период е бил преди промените, всичко е било за едната слава. „Аз си останах същата. Амбициите ми бяха в съвсем различна посока”, каза Теодора Александрова. Според нея спечелването на конкурса е било един успех, една лична победа, една поредна стъпка. „Конкурсът сега е коренно променен, в сравнение с този, в който бях аз. Тогава беше много различно. Тогава имаше своя чар, сега също го има. Сега конкурсът е по-различен. Времената са различни, културата е различна, възприятията на хората са различни”, посочи Теодора Александрова. По думите й конкурсът „Девойка Кюстендилска пролет” е най-старият конкурс в България, единственият оцелял. Той има смисъл, защото се празнува възраждането на живота, олицетворението на който е една млада девойка.
Венцеслав ИЛЧЕВ