Човечеството преживява трудни времена. Каквито всъщност са поне от началото на миналия век досега, вероятно. Може би най-големият проблем или просто неговата най-видима изява е насилието. Насилие по телевизията, насилие в Интернет, насилие в киното, насилие по улиците, насилие в медиите, където то се харчи като топъл хляб. Човек бива бомбардиран от насилие ежедневно – независимо дали е пряко – върху тялото му и съзнанието му, или непряко – към сетивата му.

Скорошната трагедия в новозеландския град Крайстчърч дойде като потвърждение за това колко е сбъркана действителността ни. Или това е новото нормално? Може би най-добре (макар и не в пълнота, разбира се) това може да бъде отразено с два отделни материала – в сайта на Radio New Zealand и на страниците на Bitcoin.com.

Мошениците обичат трагедии, като тази в Крайстчърч, тъй като успешно монетизират различни страни на човешката психика: състрадателност, нездраво любопитство, чувство за общност, теории на конспирациите. Всичко, което се сетите. И в случая с Крайстчърч, те не закъсняха.

Новозеландският екип за реагиране при киберинциденти CERT и Westpac съобщават за мащабни кампании, които се възползват от изброеното по-горе. Една от тези кампании се състои в изпращането на имейли и SMS съобщения от мними благотворителни организации, подпомагащи семействата на жертвите на трагедията. Появили са се и специално изготвени сайтове със същата цел. За броени дни и часове след стрелбата.

„Смятам, че е наистина тъжно да видиш как части от обществото виждат слабостите и се опитват да ги експлоатират. Имаме град, който е в пълен шок и хора, които се опитват да постъпят правилно и да дарят. И това, че има хора, които се опитват да се възползват от това, не е добре“, споделя Тифани Райън от Westpac. Отделно от това, новозеландския CERT предупреждава, че в Мрежата циркулират и видеоматериали, свързани с убийствата, в които има вграден зловреден код.

„Повишените емоции са в основата на това, което наричаме „социално инженерство“, при което атакуващата страна експлоатира човешката природа“, споделя за Portswigger Адам Шиън от F-Secure. „Когато емоциите ни са повишени, ние може да станем по-уязвими на злонамерени опити и онлайн влияния. Престъпниците ще използват емоцията на скорошната трагедия, за да свалят гарда на хората. Бъдете подозрителни към всеки имейл, линкове или страници, които могат да експлоатират вашата доброта или желание да помогнете“.

Следващият аспект на трагедията в Крайстчърч, засягащ и онлайн пространството е реакцията на правителства и държавни структури – от дебати за по-голям контрол над продажбата на оръжия до затягане на следенето в Интернет, завишени правомощия на правоохранителните органи и реакцията на интернет платформите. И вероятно може да намесим и щекотливата тема за т.нар. „фалшиви новини“ и контролът над реалността. Ако нещо го няма в Интернет, дали се е случило? Ако Google, Facebook или която и да е голяма компания може да направи така, че едно видео доказателство да изчезне, как представител на една бъдеща генерация ще бъде убеден, че това се е случило, а не е… фалшива новина. Или както пита, може би съвсем справедливо Томас Нап от Garrison Center какво би се случило, ако Facebook и YouTube ги имаше по времето на атаката над Пърл Харбър, покушението на Джон Кенеди, когато втория самолет се вряза в Световния търговски център?

Кай Седжуик от Bitcoin.com разглежда и спомената друга страна на случилото се. В материал, озаглавен „Правителствата експлоатират трагедията в Крайстчърч, за да засилят цензурата и контрола над мисълта“, той анализира реакцията на „силните на деня“ и аргументира тезата си, че реакцията им може би не само не е помогнала в случая, а тъкмо обратното.

„Макар и самият дебат да може да има положително влияние, действията, предприети от новозеландските и австралийските власти съвсем не са такива. Работейки с армията от интернет доставчици, тези правителства окуражиха забраната на сайтове – много, от които нямат никаква връзка със стрелбата в Крайстчърч. Още по-смущаващо е, че прокурори и полицията задържаха хора, чието престъпление е, че са гледали видео от инцидента. Криминализирането на хора за достигането на материалите имаше обратния ефект – засилен интерес към кадрите и стимулиране на теориите на конспирациите в класически случай на „ефекта Стрейзънд“, коментира Седжуик. Особено находчив акцент в статията е напомнянето му, че макар и достъпа на местните жители до много сайтове да е бил ограничен, то достъпа до Facebook, сайтът, изиграл ключова роля за разпространението на видеото, не е. Лично аз нямам, каквото и да е желание да гледам подобно нещо, но хората са различни. И съвсем на място, Седжуик пита защо се стига до тази ситуация при положение, че в Мрежата присъстват материали, свързани с убийствата на Ислямска държава, трагедията в „Батаклан“ и „Шарли Ебдо“.

„От раждането на Интернет, онлайн пространството е пълно с „опасни неща“, които правителствата искат да направят незаконни или изтрият. От 3D принтирани оръжия до самото криптиране, и от видеоигри с насилие в тях до дискусионни платформи, в които се приветства открития дебат. Списъкът е колкото дълъг, толкова и несъстоятелен. И макар инциденти, като този в Крайстчърч да провокира появата на имитатори и насилствени реакции, като днешната фатална стрелба в Утрехт (вчерашна – б.а.), единственото сигурно нещо е, че усилията на правителствата да контролират наратива и да филтрират Интернет ще продължат. Междувременно, тези, които търсят информация, която не е подправена и променена, ще търсят убежище в анти-цензурни и защитени платформи, които са извън обсега на полицията на мисълта“, обобщава Седжуик.