Бургас. Към огъня в народните традиции е имало специално отношение. Това каза за Радио „Фокус“ – Бургас етнографът Горан Стефанов от Исторически музей „Проф. Александър Фол“ - Малко Търново. По думите му когато става въпрос за огън, той трябва да бъде разглеждан като стихия, защото се явява точно по този начин в българския фолклор. „В чисто битийно отношение, той намира централно място в дома – в огнището. В българската къща не се е изгасял никога, освен в дните на горещниците, когато е трябвало да се запали нов – т. нар. „жив огън“. Той се е получавал от триенето на две дървета едно в друго“, обясни етнографът и добави, че в сакрално отношение огънят има много специална функция, чиито корени могат да се намерят още в най-дълбока древност. „Бихме могли да кажем, че огънят вече не е така почитан, както е било в древността. Някои от светците са били наречени огнени и са били възприемани като негови защитници. Почитани са основно през летните месеци, а това са именно свети Константин, свети Илия, свети Панталеймон, света Марина Огнена, света Богородица и свети Димитър“, каза още етнографът. Той обясни, че в зимния период само един светец е бил свързван с огъня и това бил свети Атанасий Зимни. Мария ПОПЧЕВА
