Агенция „Фокус“ представя превод на статия с уточнението, че публикуваните материали не отразяват позицията на редакцията.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп е готов да обяви победа срещу близкоизточната радикална групировка „Ислямска държава“, но военните му командири изразяват опасения, че поражението на терористите може да се окаже краткотрайно. Без необходимия натиск американското военно ръководство се страхува, че джихадистите отново ще се изправят на крака в рамките на шест месеца. Но сега Тръмп бърза да изтегли военнослужещите на САЩ от Сирия до месец април и да намери друго правителство, което да се справи с проблема с чуждестранните бойци. „Народни отряди за отбрана“ (YPG), сирийският клон на терористичната „Работническа партия на Кюрдистан“ (ПКК), който заплаши да освободи бойците на „Ислямска държава“ в отговор на изтеглянето на САЩ, сега отправя предупреждения и към европейските съюзници на Тръмп. Групировката изисква Великобритания, Франция и Германия да приемат около 800 бойци от западните страни и да ги съдят в Европа.
Смъртта на „Ислямска държава“, подобно на раждането й, е заобиколена от противоречия и въпроси без отговори. Фактът, че групировката е изправена пред неизбежно поражение, не означава, че тя няма да участва в бъдещи войни. В края на краищата, западните правителства са по-фокусирани върху съдбата на YPG и изобщо не се интересуват от социологическите фактори, включително масовата радикализация на сунитските араби, които стоят в основата на заплахата от „Ислямска държава“. Нещо повече, съюзниците на НАТО са в противоречие помежду си за реда, който ще бъде уреден след „Ислямска държава“.
Така или иначе, едно е ясно: Европа няма друг избор, освен да приеме обратно чуждестранните си бойци. От години европейските лидери се молеха всички западни бойци да загинат в бойните действия в Сирия. Въпреки това има около 4000 радикали, включително съпрузите и децата на бойците от „Ислямска държава“, с които европейците трябва да се справят без допълнително отлагане. Обединеното кралство смята, че този проблем е разрешен, като лиши джихадистите от британското им гражданство. Германия и други страни не са доволни от решението на Тръмп да „стреля в крака им“, тъй като те обмислят предизвикателството да съдят завърналите се джихадисти. Президентът на САЩ, обаче, не разполага с търпение и няма намерение да обсъжда подробно въпроса с европейските си колеги.
Проблемът с чуждестранните бойци не е единствената област, в която Вашингтон очаква европейците да поемат тежестта на стратегията след „Ислямска държава“. Говорейки на конференцията за сигурност в Мюнхен, сенаторът Линдзи Греъм призова европейските лидери да насочат усилията си върху предложената зона за сигурност в северната част Сирия, за да защитят „Сирийските демократични сили“ (СДС) и да ограничат иранското влияние върху страната.
Действащият министър на отбраната на САЩ Патрик Шанахан отправи същия призив миналата седмица, като настоя за създаването на сили за наблюдение на НАТО, които да бъдат разположени в Сирия. Изглежда, че американците, които не са в състояние да отговорят на проблемите на сигурността на Турция и едновременно с това да защитят YPG, по-скоро ще позволят на европейците да се справят с тежката работа. А страни като Франция, които са се отказали от обещаната подкрепа на сирийския филиал на ПКК, помагат на Вашингтон.
Европейските правителства трябва да вземат под внимание следното: YPG няма нищо общо с въпроса за чуждестранните бойци. Идеята, че европейците ще формират международна коалиция за защита на YPG от Турция, е нереалистична. Никоя европейска сила не би могла да проведе кампания, която САЩ не биха могли. Ако Европа върви по този път, тя няма да постигне нищо и ще отчужди Турция. С други думи, Вашингтон се опитва да предаде непоносима тежест на европейците.
Някои европейци, които имат романтично мнение за терористите от ПКК, може да не се притесняват много от загубата на Турция. Въпреки това страната остава ключова за европейските планове за бъдещето на Сирия и за европейския отговор на тероризма, незаконната имиграция и други въпроси. С други думи, Турция остава страж на Европа.
Остава да се види как САЩ ще съгласуват стратегията си за периода след „Ислямска държава“ с турските интереси. Европа просто няма друг избор, освен да работи с Турция.
Превод и редакция: Тереза Герова
