Продължаваме да разглеждаме най-популярните GUI за GNU/Linux. Вече се спряхме на Xfce и както споменахме предишния път, ще продължим с графичната десктоп среда KDE.
Историята на KDE
Самата абревиатура на KDE се разшифрова като K Desktop Environment (Десктоп средата „К“). До 2010 година под тези три букви хората разбираха целия комплект от софтуер, който създава една наистина неповторима и много гъвкава по отношение на настройките графична среда. След това семантиката на този акроним леко се промени и сега ще обясним защо.
Проектът KDE физически стартира през месец октомври 1996-та година. Той е основан от Матиас Етрих, който в тези далечни времена е бил студент в Тюбингенския университет, Германия. Младият по това време Матиас е бил дълбоко разочарован от това, че в тогавашните интерфейси на UNIX подобните операционни системи всички компоненти на графичната среда изглеждат сякаш са сглобени от съвсем различни детски конструктори. Към днешен ден вече живеем в епохата на стандартизация на GUI за Linux, но тогава този подход все още не е популярен.
Мнозина считат, че Етрих е на практика първият човек в историята на UNIX, който решава да създаде графична среда. Не просто някакъв интерфейс, а пълноценна графична среда – един микрокосмос, в който всичко изглежда еднакво. Оттогава вместо GUI все по-често започва да се използва термина „графична среда“ или „десктоп среда“ за Linux.
Това може да бъде сравнено с нещо като дизайнерски ремонт на дома, в който всяка дреболия – от белия шкаф с ръчни египетски дърворезби до осветлението създават една обща цялостна атмосфера, която показва образа на дома и на живеещите в него.
Днес вече се приема, че фън шуй принципите наистина оказват влияние върху мисловната дейност на човека и на неговото настроение, но за 1996 година тези идеи са нови и непознати за операционните системи.
Вторият важен ориентир за Матиас е максималната простота и и интуитивност в използването на бъдещата графична десктоп среда. В началото никой от екипа не мисли за красотата, но тя постепенно кристализира с еволюцията на KDE.
Важно е да отбележим, че през първите години на съществуване на проекта, Qt елементите, които са в неговата основа, не се разпространяват под свободен лиценз. Това е и причината общността на свободния софтуер да се тревожи: получава се, че свободната графична среда с целия си масив от свободни елементи, разпространявана в UNIX подобните операционни системи, е създадена с помощта на несвободни инструменти.
Това бе причината за появата на друга графична среда – GNOME, на която ще се спрем по-нататък. Засега само ще кажем, че GNOME е създавана като свободна алтернатива на KDE. Понякога възникват спорове, коя десктоп среда се е появила по-рано – KDE или GNOME, но е очевидно, че първата е KDE.
През месец ноември 1998 година Qt излиза под свободен лиценз. В началото, това не е обикновеният GNU GPL лиценз, а QPL, заради което възникват нови спорове, този път заради лиценза.
Целят този шум стихва чак към 2000-та година, когато Qt преминава към GNU GPL лиценза. Всички се успокояват и са щастливи.
Версиите на KDE
Най-голямо оживление и респект в обществото предизвиква третата версия на KDE, която всички фенове на Linux считат за легендарна. Представете си, че свикналите използването на ОС Windows XP потребители, които през живота си не са виждали нищо друго освен операционната система на Microsoft се сблъскват с това:
Да добавим, че Linux с KDE може да се стартира директно от компактдиск, а това означава, че може да бъде взета навсякъде. А фактът, че в GNU/Linux съвсем лесно става превключването към една или друга графична среда, направо порази незапознатите.
Първоначално KDE 3 е нещо като продължение на KDE 2 – не е особено красива, но много удобна графична среда, с която потребителите бързо свикнаха. Но версията KDE 3.2 вече предлага красив дизайн и става ясно, че проектът има бъдеще.
И всичко това при наистина смешни дори и за тези времена компютърни ресурси.
Не е за учудване, че в тези времена разработчиците направиха клон именно на KDE 3 и създадоха съвременната графична среда Trinity Desktop Environment, която е директен наследник на KDE 3.5.10. Тази десктоп среда може да се инсталира в на практика всяка Linux дистрибуция, но на TDE ще се спрем по-подробно в някои от следващите материали.
Като цяло, за историята на този проект може да се каже, че е банална: развиваше се и се развива планомерно, без някакви особени произшествия.
Само че…
Плазмата не се срива
Причината за последвалите събития са, че в 5-тата версия на KDE, която е актуалната версия в наши дни, показана за пръв път през 2014-2015 години, разработчиците промениха толкова много неща, че в началото тя работеше твърде нестабилно.
Огромна част от потребителите възприе тези промени много враждебно. Изказаха се мнения, че в петата версия не се спазват традициите, че всичко е направено невнимателно и набързо, че KDE 5 използва твърде много оперативна памет, че…
Всъщност не може да се каже, че съществува KDE 5. В тези дни самият проект KDE се раздели на три големи групи:
- KDE Frameworks – основните компоненти (библиотеки, ресурси, услуги), предназначени за използване от KDE приложенията, както и за тяхната употреба извън KDE екосистемата.
- KDE Applications – потребителски приложения, създадени на базата на KDE Frameworks, които могат да се използват и в други десктоп среди
- Plasma Workspaces – всичко, което определя KDE – специфичният работен плот, характерният потребителски интерфейс, прозоречният мениджър KWin
И тъй като работният плот е всичко, което виждаме на преден план – иконките, панелите, менюто и т.н., средата е по-правилно да се нарича Plasma Desktop. Той работи в тясна връзка с двете други групи, които си имат своя специфика. Нещата се усложниха.
По принцип, разработчиците започнаха да реализират идеята за единна KDE екосистема още от 4-тата версия на десктоп средата. Именно тогава се появи концепцията за плазмоидите – приложения и уиджети, които са директно интегрирани в KDE и работят с графичната среда като едно цяло.
Тогава се появи и притчата за сриването на плазмата. Четвъртата версия на KDE все още прилича на предишните версии и хората мърмореха, но търпяха. Но с появата на KDE 5 с идеите, които решиха да преосмислят каноните на потребителския интерфейс – общността започна да негодува. Естествено, и семантичните особености на абревиатурата се промениха.
Наистина, плазмата се сриваше много често, но разработчиците много бързо представяха съответните пачове и подобрения и постепенно тази графична среда стана стабилна. Случва се плазмата да се срине и днес, но самостоятелно се оправя, без да се налага рестартиране на системата.
Всъщност, всичките нападки срещу петата версия на KDE Plasma Desktop са причинени предимно от един единствен фактор – никой не му се занимаваше да разучава един абсолютно нов потребителски интерфейс, да го настройва за себе си, да се човърка в настройките… Но да не забравяме, че Plasma Desktop предлага мощен инструментариум за всякакви настройки и конфигурации.
Преди време се лансира тезата, че Plasma Desktop е взаимствала някои идеи от интерфейса на Windows 10. Споровете на тази тема са горещи, но се посочва, че KDE 5 – тоест Plasma Desktop е излязла доста по-рано от Windows 10.
Какво имаме днес
Днес KDE е една от най-добрите графични среди за UNIX подобните операционни системи. Тя предлага огромен брой полезни и качествени функционалности. С други думи, няма друга графична среда, така податлива към настройки и всевъзможни манипулации. Много Linux потребители харесват именно това. Изключение от това са тайловите мениджъри на прозорци, но това е една съвсем нова концепция, която също има бъдеще.
Няма как да разглеждаме само Plasma Desktop, без да се спрем на някои от чудесните приложения, софтуерни инструменти, помощни програми и плазмоидите, включени в комплекта. Нека погледнем за малко възможностите на файловия мениджър Dolphin:
Да обърнем внимание и на KDE Connect, който дава възможност за управление на лаптопа с помощта на смартфон. Показването на презентации е много удобно, а и използването на компютъра значително се улеснява.
Зад KDE е цялото дълго минало на най-старата графична среда за Linux, като бъдещето пред нея също изглежда светло. Споделете опита и мненията си за KDE и за Plasma, за да умножим познанието.
