Това, че картинката подхождаше повече на времената на кралете, отколкото на типична държавна визита, се дължи на факта, че времената за Сърбия не са обикновени и тя отново се оказа между Изтока и Запада по начин, който изключително много напомня за Студената война.
Тогавашната Югославия, със столица Белград, успя да остане извън Съветския блок, независимо че номинално бе в съюз с него. Сега, на фона на възраждащата се конкуренция за политическо и икономическо влияние в Европа и особено на Балканите, тази стратегия изведнъж отново се оказа актуална.
Тъй като Сърбия се стреми да влезе в ЕС без да наврежда на връзките си с Москва,страната от Източна Европа отново е в играта. И в основата на нейните опити да поддържа баланс е президентът Александър Вучич, все по-авторитарел лидер, считан за част от блока на Путин.
„Изключително необичайно е, особено за демократичните страни, правителството да организира огромен митинг, за да приветства чуждестранен лидер“, заяви Вук Йеремич, лидер на опозиционната „Сръбска народна партия“ (СНП), бивш външен министър и бивш председател на Общото събрание на ООН.
Вучич, както каза той, залага, че западните лидери ще гледат огромното множество, което приветства Путин, докато той приема руския лидер в европейска столица и „ще станат още по-толерантни към авторитарното му поведение, с надеждата, че той няма да се отрече от официалния си ангажимент да вкара страната в ЕС“.
Това отваря възможност за Русия, която гледа на Сърбия като на потенциално плодотворна инвестиционна цел, особено за транзита на природен газ.
Путин поставя акцент върху новите икономически споразумения, докато, както казват анализаторите, че в частни разговори той изразява разочарованието си от желанието на Белград да се присъедини към Съюза.
На кратка пресконференция Путин обяви, че Русия ще вложи 1,4 милиарда долара за да докара още руски газ в Сърбия и по този начин отдаде почит на дългата история на руско-сръбските отношения.
„Те имат силни, стабилни и дълбоки корени - руският и сръбският народ винаги са били духовно близки“, каза Путин. Парафразирайки сръбско изражение, той каза: „Ако сме заедно, ни очаква победа.“
За Москва Сърбия представя сходно културно пространство, свързано дълбоко с Русия чрез общите славянски корени и православната вяра, където тя може да се утвърди в момент, когато Европейският съюз е слаб и по този начин да задържи разширението на НАТО.
„Светът става все по разделен на черно и бяло“, заяви Бошко Якшич, политически анализатор от Белград. „И аз се страхувам, че що се отнася до Сърбия, Путин използва Косово и експорта на газ като политически модел“.
И наистина, при евентуално приемане на Сърбия в ЕС, което продължава да е много далеч, ще се иска от Белград да постигне компромис с Косово, което Путин обвинява, че предизвиква напрежение в региона.
Косово, етнически албанска и мюсюлманска територия, се отцепи от Сърбия през 90-те под крилото на бомбардировките на НАТО. Русия не призна независимостта на страната и продължава да бъде един от най-твърдите поддръжници на Сърбия.
В Сърбия топлите чувства към Русия и възхищението от г-н Путин се развиват дълбоко и изглеждат далеч отвъд дългата традиция на силни връзки между военните и разузнавателните служби.
Путин беше на върха на списъка на най-доверените чуждестранни политици, с подкрепата на 58% от респондентите, според проучване, проведено от вестник "Политика" през март.
Още преди да пристигне, Путин сякаш беше навсякъде. Билбордовете по магистралата посрещнаха скъпия приятел на Сърбия. Лицето му беше изобразено на тениски, чаши, щифтове и дори бельо. Докато обикаляше исторически забележителности с г-н Вучич, руският национален химн се чуваше отново и отново.
През последните години повече от 100 проруски медии и неправителствени организации се вкорениха в Сърбия, според Центъра за евроатлантически изследвания, базиран в Белград мозъчен тръст.
Йелена Милич, ръководителят на НПО-то, определи различните лостове за влияние, като „оркестъра на Путин“.
Нейното „изследване“ „Русификацията на Сърбия“, описва усилията на Москва да подкопае публичната подкрепа за европейската интеграция и за забавяне на сближаването със Запада.
„Има все повече доказателства, че някои членове на“ оркестъра на Путин „се финансират директно от Москва“, пише тя.
Сърбия е ключов транзитен пункт в плановете на Русия да разшири тръбопровода си „Турски поток“, за да доставя природен газ в Южна Европа, проект, който предизвиква опасения в Европейския съюз.
Руските инвестиции в сръбската икономика надхвърлиха 4 милиарда долара, заяви Путин пред вестник „Политика“. Той обаче е изправен пред ожесточена конкуренция от страна на Китай и Турция.
За да подчертае културните връзки, Путин посети новата реставрирана църква Св. Сава в Белград, една от най-големите православни църкви в света, където руските бизнесмени подчертаха цената на мозайката, с която е облицован куполът.
За да поздравят лидерите, пред църквата се бяха събрали повече от 100 хиляди души. Но на много от тях са предлагани стимули, за да присъстват, включително пет литра мляко. Някои съобщават, че са заплашени от шефовете, че ще загубят работата си, ако не отидат.
На пресконференцията Путин беше попитан какво мисли за посрещането и какво ще каже на хората там.
„Участието ми в демонстрации не е част от плановете за посещението“, каза усмихнато Путин. Но добави: „Мога да кажа, че имаме много топли чувства относно такива прояви на приятелство“.
Митингът се отличаваше рязко от този предишната вечер, когато десетки хиляди вървяха по същия път, към същата църква, за бдение със свещи в памет на косовския сръбски политик Оливер Иванович, който бе убит в Косово преди една година.
Неговите убийци така и не бяха изправени пред правосъдието и цялото събитие стана обединително за тези, които обвиняват Вучич, че създава климат на страх и че насърчава политическото насилие. В продължение на повече от месец, в горчивия студ и снега, десетки хиляди сърби излязоха по улиците в знак на протест.
„В нашата страна всеки ден се сблъскваме с толкова много лъжи и заплахи“, казва един от организаторите, Йелена Анасонович, на 24 години. „Мисля, че демокрацията, истинската демокрация е нещо, за което трябва да се борите всеки ден“.
Събирайки своя собствена тълпа, Вучич, който отхвърля твърденията на протестиращите, искаше да демонстрира колко е голяма подкрепата за него.
За пред международната публика, сръбският президент имаше друга цел.
Якшич заяви, че Косово е в сърцето на баланса, който се опитва да поддържа Вучич.
„Всичко произтича от майката на всички проблеми и това е Косово“, подчерта той.
Дори Вучич да успее да постигне дългосрочен мир с Косово, казва Якшич, това може да се случи за сметка на сръбската демокрация.
„Аз съм срещу Вучич заради авторитарния му модел“, обяснява той. „Той винаги говори за своя голям приятел Путин, своя голям приятел Орбан, своя голям приятел Ердоган. Можете да съдите за него по приятелите му“.
Сръбският президент наскоро представи идеята за един вид разделяне на Косово. Макар публично да не е давал никакви подробности за това как ще бъде реализиран замисълът, особено предвид присъщата опасност на това да се преначертава картата на бурните Балкани, идеята набира скорост и миналата година Джон Болтън заяви, че САЩ са отворени към нея.
Но за да продължи напред, г-н Вучич със сигурност ще се нуждае поне от мълчаливо одобрение на Путин.
Русия все още мърмори за промяната на името в близката Македония, която трябва да проправи пътя за присъединяването й към Европейския съюз и НАТО, което е явна загуба на Кремъл на Балканите. Въпреки че Сърбия няма планове да се присъедини към военния алианс, Москва иска да запази силната си хватка.
Анализаторите твърдят, че Русия ще постави цена, за да се присъедини към все още неопределения план. Например, Москва може да използва това като претекст, за да иска признание, че Крим е руска провинция.
Но огромното мнозинство от сърбите, около 70% според последните проучвания, отхвърлят всеки компромис по отношение на Косово.
Деян Гарич, на 43 години, има оживен бизнес – продава предмети на тема Путин на своята сергия пред Калемегдан.
„Путин не признава Косово и това е много важно за нас“, казва той. Като бивш войник, който се е сражавал във войната, Гарич припомни, че „единствено руснаците ни помогнаха“.
Той е от Южно Косово и смята, че един ден неговият роден град ще бъде отново част от Сърбия.
Една от тениските, които Гарич продава, обобщава чувствата на народа. Г-н Путин бе изобразен с очила с авиатор, с послание на сръбски и руски език.
"Косово е Сърбия", се казва в него. "Крим е Русия."
***
Вашингтон. Белград предлага много възможност, които външнополитическият естаблишмънт във Вашингтон не иска да види, пише Гордън Бардос, председател на SEERECON, фирма за стратегически консултации и анализ на политическите рискове, специализирана в Югоизточна Европа за електронното издание на американското списание National Interest в материал, представен без редакторска намеса.
Визитата на руския президент Владимир Путин в Белград на 17 януари поставя интересен въпрос – разширяват ли Русия и Китай влиянието си в Сърбия заради незаинтересоваността на Вашингтон?
Цифрите говорят сами за себе си. Последният американски президент, посещавал Белград, беше Джими Картър през 1980 г. От друга страна, Владимир Путин прави четвъртото си посещение в Сърбия, откакто дойде на власт през 2000 г. (в допълнение към това Дмитрий Медведев посети официално Белград през 2009 г. в рамките на неговия мандат като руски президент). Нещо повече, Путин се е срещнал със сегашния сръбски президент Александър Вучич поне четиринадесет пъти.
А руснаците не са сами в ухажването на Белград през последните години. Китайският президент Си Дзинпин беше на официална визита в Сърбия през 2014 година и планира още едно посещение по-късно тази година. Общо, Си има пет официални двустранни срещи със сръбския си колега от 2014 година насам.
За разлика от това, което правят китайците и руснаците, никога не е имало официална двустранна среща между президент на Съединените щати и президент на Сърбия (или нейния предшественик Югославия).
Няколко фактора обясняват тази разлика в подхода на големите сили към Сърбия. Първо, голяма част от американската политика по отношение на Балканите е наследство от 90-те години на миналия век, когато политиците като президента Бил Клинтън и вицепрезидентът Ал Гор решиха, че подкрепата за „мюсюлманските каузи“ на Балканите ще подобри положението на Америка в ислямския свят.
За съжаление, атаките от 11 септември, на които някои от изпълнителите, организационни, финансови и оперативни, бяха босненски джихадисти-ветерани, разкриха интелектуалната слабост на подобни наивни идеи. Всъщност, от 90-те до днес проучванията на общественото мнение в арабския и мюсюлманския свят постоянно показва огромно неодоборение към САЩ, независимо от военните интервенции на САЩ на Балканите.
Втората причина, поради която политиците от Пекин и Москва се занимават активно с Белград е, че те могат да разчетат световната карта. Най-важните сухопътни и речни транспортни коридори между Западна Европа и Източното Средиземноморие и между Балтика и Егейско море минават през Сърбия. Китай определено е разбрал това, тъй като икономическата стойност на неговите инвестиции в страната наближава 10 милиарда долара.
Американската балканска политика, за разлика от това, през последните две десетилетия и отгоре, е фокусирана върху Босна и Херцеговина и Косово, които от географска гледна точка са от второстепенна важност, или периодично върху Македония и Черна гора (основно за насърчаване на интеграцията им в НАТО).
Трето, външнополитическият естаблишмънт във Вашингтон изглежда няма желание да осъзнае колко се е променил света през последните 20 години. САЩ вече не са (ако някога са били), както Мадлин Олбрайт ги нарече, „незаменимата държава“, а в многополюсния свят малките страни сега имат повече икономически и стратегически опции. Казано с други думи, както природата, така и международната политика не приемат вакуум и ако Вашингтон избере да не развива отношения с някоя страна, други държави са готови да се включат като партньори и инвеститори.
Погледнато от тази гледна точка е трудно да се види как пренебрегването на Белград служи на американските външнополитически интереси. Както отбеляза веднъж президентът Барак Обама, „смешно е“ да се вярва, че „отказа от разговор с някоя държава е наказание за нея“. И наистина, президентът Обама посети десетилетни антагонисти на САЩ, като Куба и Виетнам, а президентът Тръмп се срещна с Ким Чен-ун, но и четвърт век след войните през 90-те, Вашингтон продължава да предпочита да държи властите в Белград на една ръка разстояние.
Разбира се, няма стратегическа логика за това, но тя показва степента, до която балканската политика на САЩ продължава да бъде заложник на специални интереси и етнически лобита, които вярват, че ползата им е да вбият възможно най-голям клин между Вашингтон и Белград.
Подобна недалновидност заплашва да застраши напредъка, който вече е постигнат с напредването на отношенията между Вашингтон и Белград. Ярък пример за това е честото медийно представяне на Сърбия като „преден пост на Русия на Балканите“, когато в действителност реалността предполага нещо съвсем различно.
Помислете например за отношенията на Сърбия с НАТО. Сърбия е член на програмата на НАТО "Партньорство за мир" и е сключила Споразумението за статута на силите (SOFA) с Алианса. Както отбелязва военният анализатор Джон Капело, „отношенията на Сърбия с евроатлантическия съюз никога не са били по-силни“.
Също така, по време на визитата си в Белград през април 2017 година, покойният сенатор Джон Маккейн отбеляза, че САЩ са най-важният партньор на Сърбия в сферата на отбраната, като двете страни са провели 90 съвместни военни активности за една година. Най-интересното е, че Офисът за връзка на НАТО в Белград се намира в сградата на сръбското Министерство на отбраната, само на един етаж под самия министър на отбраната.
Същото важи и за отношението на Сърбия към ЕС. Сегашният сръбски премиер Ана Бърнабич (която работи с USAID от десетилетие) публично каза, че ако се стигне до избор между Русия и ЕС, тогава Сърбия ще избере ЕС.
За съжаление, в контекста на бързо променяща се Европа, въпросът колко дълго тези политики и отношения могат да бъдат поддържани остава отворен, особено ако присъединяването на Сърбия към ЕС никога не се случи.. Предполага се, че приемането на Белград в Съюза ще се случи след поне от десет до петнадесет години, а Вашингтон - когато не налага наказателни политики на страната - предпочита да я игнорира.
Предвид последните ходове на другите големи държави, отдавна е належащо сериозно преразглеждане на държавната траектория в отношенията между Вашингтон и Белград. Трудно е да се види какво печелят Съединените щати като отстъпват стратегическото и политическото бойно поле Сърбия на Пекин и Москва. Ако балканската стабилност се разбира като нещо повече от просто изпълнение на списъците с желания на местните клиенти на Вашингтон, тогава ще е необходим по-широк подход към справянето с региона.
Докато Путин посещава Белград за пореден път, американските политици трябва да мислят дълго и усилено за това как да подобрят отношенията с най-стратегически важната страна на Балканите.
***
Рияд. В дните преди опитомяването на руската преса от Кремъл, руски вестник написа, че помощниците на президента Владимир Путин са настояли той да не бъде сниман до някой, който е по-висок от неговите 1,68 метра. В четвъртък хората на Путин не можаха да направят нищо за неговото ръкостискане с високия два метра сръбски президент Александър Вучич, пише англоезичното саудитско издание Saudi Gazette в материал, представен без редакторска намеса.
Може да се смята, че това е границата на сръбската власт над могъщата руска мечка, но всъщност Вучич има нещо, което Путин иска и за което руският лидер очевидно е готов да плати много.
Ценността на Сърбия се крие в това, че е кандидатка за влизане в Европейския съюз. Всъщност, тя започна преговори за членство през 2007 година, в момент, когато Брюксел все още бе фокусиран над разширяването на Съюза и тъкмо бе приветствал България и Румъния, увеличавайки броя на държавите-членки до 28. Въпреки това Сърбия има множество препятствия, които трябва да преодолее, като най-значимите от тях са предаването на последните заподозрени за извършване на военни престъпления на Балканите и нормализацията на отношенията с Косово, което се разбунтува през 1998 година и след интервенцията на НАТО обяви независимост през 2008 година. Сърбия продължава да отказва да признае Косово, като настоява, че то остава автономна провинция в рамките на сръбската държава. Но, под натиска на ЕС, преди шест години тя подписа споразумение в Брюксел, с което признава избраното правителство на Косово и институциите на страната.Европейската комисия изглеждаше щастлива от тази глупост, но реалността е такава, че в Косово продължава да има сръбско малцинство, живеещо основно в северната част на страната, край границата със Сърбия. Нещо повече, самото име Косово носи голяма емоционална стойност за сърбите, които го свързват със своето поражение през 1448 година заедно с унгарските им съюзници, от османските турци. Дори 571 години по-късно, сръбските сантименти към битката показват, че на Балканите, паметта е най-важна.
Русия има исторически връзки със сръбските си православни християни и съплеменниците им славяни. Всъщност мобилизацията на Русия от 1914 г., след като Австро-Унгарската империя нахлу в Сърбия, предизвика кръвопролитията на Първата световна война.
Визитата на Путин, по време на която бяха подписани редица търговски сделки и бяха обявени щедри руски инвестиции, цели да затвърди тези стари връзки. Целта на Кремъл е ясна. Той иска да разшири влиянието си в лицето на това, което вижда като геополитическо обкръжаване от Запада. Русия вече блокира плановете на Брюксел и Вашингтон да присъединят Украйна към ЕС и НАТО. Приближавайки Сърбия към сферата си на влияние, руското ръководство осуети опитите на САЩ и Европа да консолидират своята власт на Балканите. Освен с присъединяването на Крим, Путин може да се поздрави също и за новите си близки отношения с турския президент Реджеп Таийп Ердоган и ефективното подчинение на ключов съюзник от НАТО, на който той продаде руска система за ПВО.
Всъщност, в Сърбия руснаците чукат на отворена врата. Все по-авторитарното правителство на Вучич продължава да се проваля на тестовете на ЕС за управление и върховенство на закона. Ентусиазмът на Брюксел да присъедини Сърбия не е голям, предвид проблемите, които има със съседните балкански държави България и Румъния. Не е много вероятно ЕС да направи големи усилия да контрира стремежите на Москва за увеличаване на влиянието й в Сърбия. Дългосрочните последствия от създаването на солиден руски сателит на Балканите биха могли да бъдат много големи.
***
Белград. Руският президент Владимир Путин осъди създаването на армия в Косово като дестабилизиращо за Балканитедействие, по време на посещение в Белград, което подчерта спорния подход на неговия съюзник Сърбия за присъединяването към Европейския съюз, пише англоезичното японско издание The Japan Times в материал, представен без редакторска намеса.
Сръбската прогресивна партия на президента Александър Вучич, която сама е изправена пред антиправителствени протести, мобилизира хиляди свои членове в столицата в четвъртък, за да подкрепят руския лидер. Вучич се опитва да получи подкрепата на Москва в сключването на споразумение за нормализиране на отношенията с Косово, една от най-големите пречки пред стремежа на двете страни към членство в ЕС.
Вучич заяви, че не мисли, че споразумението с Косово е близко и посочи, че Русия ще трябва да се съгласи с всяко споразумение, като с това изпрати сигнал, че не приема противопоставянето на Брюксел на идеята за преначертаване на границите между съседите. Европейските лидери се опасяват, че новите разграничения могат да предизвикат подобни искания в целия регион и да предизвикат етнически сблъсъци, които костваха живота на повече от 100 000 души по време на насилственото разпадане на Югославия.
Путин, който предизвика критики за това, че разпали конфликти в Украйна и на други места в Източна Европа, заяви, че косовските власти са направили „серия от провокативни действия, които сериозно влошиха положението“. Той визираше плановете на Косово да създаде армия в противоречие на резолюциите на ООН, които позволяват единствено на международните сили да се намират в страната.
„Русия напълно споделя загрижеността на сръбското ръководство“, заяви Путин на пресконференция с Вучич. „Такива безотговорни действия на косовските власти могат да доведат до дестабилизация на Балканите“.
След като пое властта като министър-председател през 2012 г., Вучич следва балансирана политика, като се ангажира да вкара Сърбия в ЕС, като същевременно поддържа тесни връзки с Русия. Той се срещна с Путин повече от дузина пъти, а близките им отношения сега играят роля в отношенията с Косово, което обяви независимост десетилетие след кампанията на НАТО и бомбардировките през 1999 г., които изтласкаха сръбските войски от нейната територия.
Влачен с години, спорът с Косово изглеждаше близо до разрешаване, след като двете страни излязоха с идеята за преначертаване на границите. Но, тъй като това срещна хладен отговор от ЕС, Вучич и президентът на Косово Хашим Тачи се обърнаха към старите си съюзници. Русия обяви, че иска споразумение, което ще бъде добро за сърбите. Президентът на САЩ Доналд Тръмп призова двете страни да стигнат до договор бързо, след като и двете държави не отхвърлят предложението.
След това преговорите спряха през ноември, когато Косово наложи 100-процентови мита върху стоките на своя съсед, като отмъсти на Сърбия, която го блокира от членство в Интерпол. Сърбия отказва да признае Косово като суверенна държава и е блокирала членството в ООН и други глобални организации. Тя има подкрепата на Русия, с която споделя културни връзки като православната вяра, въпреки че ЕС е най-големият чуждестранен инвеститор в Сърбия.
„Очаква се Сърбия да оеднакви изцяло външната си политика с тази на ЕС“, казва Сена Марич, старши изследовател в Центъра за европейска политика в Белград. Но „значителен брой държави-членки на ЕС възприемат отношенията на Сърбия с Русия като въпрос от техния национален интерес и са готови да блокират членството й в ЕС“.
Посещението съвпада и с нарастващите вълнения срещу Вучич, който е изправен пред втори месец на протести, призоващи правителството му да зачита свободата на словото и върховенството на закона.
След като опозиционен политик бе пребит, през последните седмици хиляди сърби излязоха по улиците да протестират, подобно на колегите си от Източноевропейските страни, включително Полша и Унгария, където демонстрантите твърдят, че правителствата се отказват от демокрацията.
Вучич е категоричен, че няма да се кланя на европейските директиви и излиза с позиция, че Сърбия може да влезе в Съюза, докато едновременно с това поддържа близки отношения с Русия.
„Сърбия взема решения въз основа на волята на своя народ, а не на някои други правителства“, подчертава сръбският президент. „Сърбия има стратегическа цел” и „тя ще бъде свободна и независима държава”.
