Москва. Докато идилията в отношенията между Русия и Сърбия, докато ръководствата и хората имат желание за тясно взаимодействие, е необходимо да се използват тези възможности, твърди икономистът Александър Дудчак в рубриката за AiF.ru.
Дори знаейки за искрената любов на сръбския народ към Русия, беше трудно да си представим, че посещението на Владимир Путин в Сърбия би предизвикало толкова силна възбуда. 125 хиляди души, дошли в храма на Св. Сава, не само жителите на Белград, но и сърбите, дошли от цялата страна, подчертават особената духовна връзка между двата народа.
В света няма две други страни и народи, между които да има такава взаимна безкористна любов и единство в продължение на много векове. И това въпреки липсата на общи граници. Това е особено ценно в момента, когато срещу Русия се провеждат системни икономически, информационни, идеологически и понякога терористични действия. При пресилени предлози се налагат анти-руски санкции, а изискванията за присъединяване към тях са почти ултиматум. А натискът на „партньорите“ сръбското ръководство изпитва ежедневно. Да, сърбите помнят кой ги е бомбардирал, който е унищожил някога процъфтяващата държава, която е изтръгнала сърцето на тяхната власт, мястото, „от което е дошла Сърбия“: Косово и Метохия. И в същото време, с разбиране и щедрост, те обръщат страниците на историята, които описват трудни времена за Русия, когато православните братя не могат да помогнат в беда, а самата Русия е на ръба на бедствието. Но колко предателства и предателства се случиха напоследък от привидно вечни приятели и съюзници: Черна гора, Украйна, Грузия ... Още по-ценна е днешната устойчивост на Сърбия.
Русия вече не е същата като в края на 90-те години, политическият (военният) суверенитет е възстановен, петгодишните санкции не само не причиняват сериозна вреда на държавата, но и дават тласък на развитието на много индустрии. Постиженията на военно-промишления комплекс позволяват на руснаците и техните съюзници да спят в мир.
Резултатите от срещата на двамата президенти са окуражаващи, но не трябва да бъдат облекчени и подвеждащи поради предполагаемата невъзможност да се създадат проблеми между двете страни. За Русия Сърбия е преди всичко ценна сама по себе си, като православна страна, западната точка на православието, където хората говорят на подобен език, но за някого Сърбия е кост в гърлото, съюзник на геополитически противник, и отново, последната крепост на православието, защитаваща традиционните, а не „европейските“ ценности.
Резултатите от срещата на двамата президенти не могат да не радват: повече от две дузини споразумения. През Сърбия ще бъде изграден тръбопровод от „Турски поток“ с обща дължина 403 км, ще бъде създадена подходяща инфраструктура, ще бъде подписан нов договор с руските железници за повече от 200 млн. евро, ще бъдат обявени планове за укрепването на отбраната на Сърбия с помощта на Русия и още много.
Това обаче не трябва да води до състояние на еуфория. Например дълго време имаше убеждение, че не би могло да има проблеми между Русия и Украйна. А руският посланик в Украйна Виктор Черномирдин каза: „Какви проблеми може да има, ако имаме 30% годишен ръст на оборота?“. Но не всичко се измерва с показатели на оборота и не всичко е гарантирано от добри исторически връзки. Сърбия преживя „цветната революция” и това все още не е засегнало отношенията между народите.
Докато има идилия в отношенията между Русия и Сърбия, докато има желание и стремеж между ръководителите и народите на двете страни за възможно най-близко сътрудничество, както икономически, така и политически, културно, междуличностно, тези възможности трябва да се използват максимално.
Необходимо е интеграцията на Сърбия да не бъде в евроатлантическите, а в евразийските структури, където Русия заема водещи позиции. И също - в едно информационно пространство.
Сътрудничеството със Сърбия и нейното подкрепяне на международно равнище трябва да стигнат до нивото на междуличностна комуникация, „народна дипломация“, която често се припомня.

Превод и редакция: Калоян Пенков