В столичния квартал "Изгрев", срещу Руското посолство, се намира гробът на Петър Дънов, наричан от последователите си Учителя. Тиха, подредена градина с много гълъби, цветя и зеленина. Вратата винаги е отключена за всеки. Гробът на Учителя е във формата на елипса. Намира се до стара лоза, под която той обичал да си почива. На надгробната плоча е инкрустиран пентаграм – символът на Бялото братство. В него са изписани петте християнски добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Знакът е в окръжност, която символизира божественото – а в нея пише: “В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа”. Това според Дънов е символ на пътя към усъвършенстване на душата, по който се стремят да вървят последователите му.
Казват, че мястото в “Изгрев” е чудотворно. Може би затова там винаги има някой, дошъл да поговори мислено с Учителя. Самият Пако Рабан, когато бе в България през 1996 г., посети гроба на Дънов. Преди време името на Учителя зае второ място в класацията на “Великите Българи” като се нареди веднага след Васил Левски. А Айнщайн е казал за него: “Цял свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България”. Знаем ли всъщност, кой е той и каква е мисията му?
Според Учителя изпитанията са проверка на добродетелите ни
“Истинските успехи не се измерват с материалните ни придобивки, а с реализирането на вътрешния ни потенциал”, твърди Учителя. Той казва: “Започнете със себе си – развивайте вярата си, милосърдието си, сърцето си, разсъдливостта, въображението, музиката. Добрият човек трябва да бъде силен, но не като побеждава себе си, а като познава себе си. А изпитанията в живота са проверка на добродетелите ни. Мислим, че сме добри, но щом ни поставят в неблагоприятни условия, веднага ще се познае колко сме добри. Най-ценното нещо на човека е неговият характер, минал през огъня на изпитанията.”
Роден е на 12 юли 1864 г. в село Хадърча, близо до Варна, в семейството на свещеник. Около 7 години изучава теология и медицина в САЩ, където създава връзки с американски езотерични духовни групи. След завръщането си в България получава просветление за мисията си и казва: “Моята задача е да събудя в човека свещеното чувство към живота и Бога, за да вярва в доброто и възвишеното, което е вложено в него”. Основава общността „Бялото братство” и взема духовното име Беинса Дуно. През 1900 г. за пръв път събира последователи и бързо групата прераства в малък кръг от 10-20 души. 11 години Дънов обиколя страната, прави френологични изследвания (по формата на черепа и лицето се съди за характера и качествата на човека).
Учението му, както самият той казва е “наука и вяра”. Последователите му са убедени, че то просветлява ума с познания за същността на Бога, изпълва душата с любов и ни помага да усъвършенстваме духа си. Наследството на Учителя включва 7500 беседи, около 100 000 страници, молитви, кръговия танц паневритмия, хиляди духовни опити, упражнения и съвети за всеки аспект от човешкия живот. Като цигулар и композитор Дънов е създал над 150 песни. За музиката му казват че: “разширява душата, дава сила на духа, стопля и омекотява сърцето, осветява и освобождава ума”.
“Пазете се от пресищането както в яденето, така и във всяка друга дейност”
Днес членовете на Братството слушат беседи на Учителя, пеят негови песни молитви по негова музика в съпровод на пиано и цигулки. Помежду си се наричат братя и сестри. Не се оплакват от скъпотията и тежкия живот, за да не натоварват околните и себе си. Смятат, че това е загуба на време. В живота на дъновистите няма тайнства и изповеди. Сред тях няма и духовен водач, нито ритуални обреди, а традиции, оставени от Дънов. Придържат се към природосъобразен начин на живот – разделно хранене с много сурови зеленчуци и плодове.
Повечето дъновисти са вегетарианци, защото вярват, че от страха на животните при убиването им в месото им се отделят психични и органични токсини, които след това преминават и в организма на консумиращия месото. Всяка седмица дъновистите правят 24-часов хранителен пост – смятат, че това осигурява на тялото физическа почивка, която събужда духовната активност. Спазват и 10-дневен житен режим през февруари.
Дънов учи: “Пазете се от пресищането както в яденето, така и във всяка друга дейност”. От март до септември хората от Бялото братство са повече на открито – отдават се на разходки, здравословно дишане, излети в планината. Особено почитат празниците по време на пролетното и есенното равноденствие, тъй като смятат, че това са важни моменти в енергийния обмен между човека и природата. А за съборните дни на Рила (19-21 август) казват, че са с най-голямо енергийно значение за земята и за хората.
Играят паневритмия – танц, сътворен от Дънов, който се изпълнява по негова музика на открито сутрин и следобед от 22 март до 22 септември. “Това, което ще получите за здравето си през този период, няма да намерите в никоя аптека”, казва Учителя.
