Поради каква причина българската милиция държи трети ден в ареста заловен от нея по заръка на Москва  български младеж заради посегателство срещу най-важния за проруското статукво в страната тотем МОЧА в центъра на София без да оповести името на “престъпника”, както е правила при подобни случаи преди?

Или не е милиция, а полиция, т.е. деполитизиран орган? Или може би вече го е пуснала, но ние не знаем нищо за акцията по неговото сплашване?

Или младежът не е българин?

Или изобщо е “нещо смущаващо” за същата тази угодническа пред Кремъл власт, което пише със спрей на чужд език срещу присъствието на руската торпила във Френската политика Марин Льо Пен?

Или пък няКОЙ се притеснява, че със старанието си да угоди на Путин може да превърне един смелчага във фигура, подкрепяна от българите, които са повече българи, отколкото МОЧАЩИ на руски  двукраки, готови да пълзят на четири крака пред своите руско господари?

Какъвто и да е отговорът на тези въпроси, темата с изпълнената задача от страна на репресивния орган на Кремъл, в каквото е превърнато МВР, организирал среднощния лов на нарушители на кремълския монументален комфорт в центъра на българската столица, не бива да заглъхва. 

Защото се потвърди скромното ми твърдение, че търпимостта към МОЧА е мерило за деградацията на подарената ни ( от Москва през 1989-та) демокрация. 

Близо три години никому не хрумваше да бърше МОЧА и да заличава политически заявените позиции на българите срещу съветската окупация на България. През пролетта на 1993-та година обаче Авдеев, посланикът на окопитилата се от колапса на СССР посткомунистическа империя, се намеси. Вместо да бъде изтръгнат този жалон на робството ( по израза на проф. Любомир Далчев, един от скулпторите, мобилизиран да сътвори през 50-те години на миналия век МОЧА), слугинското правителство на проруската корпорация Мултигруп, начело с марионетката Любен Беров, козирува и спря демонтирането му.

Последваха първите акции по забърсването на следите от българското свободолюбие, проявено в периода на заетата със себе си трансформация на СССР в Руска Федерация. Отначало за целта бяха мобилизирани войници ( още имаше “трудоваци”, остатък от периода на съветската окупация, когато трудът се смяташе за нещо което те прави свободен, т.е.  “ „Arbeit macht frei“).

Следващият етап, по който може да се измери деградацията на демокрацията ни чрез мерилото МОЧА, беше белязан от дълга апатия на гражданите и тяхното пробуждане за колективни протести срещу това продължаващо престъпление срещу българската независимост през 2010 г. Във фейсбук беше сформирана група за целта, прераснала в неправителствена организация, настояваща за демонтирането на позорния 33 метров стълб, който ни държи на стълба на позора сред посестримите ни, бившите колониални спътници в съветския лагер, които се изчистиха от доминиращите белези на концлагеристкото си минало. 

Многобройните акции, с участието на стотици в пикови моменти или понякога само с десетки участици, заставащи зад искането за демонтиране, само ожесточиха покорството на нашите власти пред руския натиск. С идването на правителството на Орешарски милиционерските му маши започнаха да дебнат за нощни изяви на МОЧА и предприеха хайки със специално формирани по настояване на руското посолство милиционерски екипи. Но все още репресивната машина не посмя да направи нещо повече от това да влачи по арестите и милиционерските управления заловените младежи. В един от случаите прокуратурата дори се застъпи за тях!

Днес, след като ( по съобщения в руските медии) премиерът Борисов е бил изрично уведомен от Путин при аудиенцията му в Москва на 31 май тази година, че трябва да се старае повече за опазването на светската светиня ( и подобията й в България), един все още неизвестен поименно към този ден и час младеж е заплашван  с евентуална присъда от две години затвор защото си е позволил да призове писмено върху МОЧА една френска получателка на руски подкуп в размер на 9 милиона евро ( и под формата на кредит) да напусне България.

 

СНИМКА от сайта на “Дневник”: 

Остротата на данните за тази ескалация от тъпомера, с който маркираме нивото на покорство и слугинажа пред бившите ни окупатори и настоящи кукловоди на проруското статукво в България, налага реципрочно остър отговор. Колективен, граждански и международен. 

Share on Facebook