Вкусът на храните не може да бъде обект на интелектуална защита, постанови Европейският съд в Люксембург.

Топ магистратите на ЕС обясниха, че вкусът на хранителният продукт се възприема по различен начин от всеки според възрастта, околната среда и хранителните навици. Затова производителите не могат да претендират за авторство върху вкуса на храните по закона за авторското право.

Една и съща храна може да има различен вкус за един и същи човек при различни обстоятелства и дори според мястото, където се приема.

Съдиите отсичат, че съвременната наука все още не е в състояние да даде обективна оценка на вкуса на определен продукт и затова той не може точно да бъде идентифициран. За разлика от произведенията на литературата, изобразителното изкуство, киното или музиката, които имат точни параметри, които подлежат на обективна оценка, “идентифицирането на вкуса на хранителен продукт се основава главно на вкусовите усещания и възприятия, които са субективни и променливи”, заявяват магистратите на ЕС.

Решението е в отговор на съдебен спор между двама холандски производители на крема сирене, които не могат да се разберат чия собственост е сместа от подправки, добавяна към техните сирена за мазане. Единият произвеждал сиренето от 2007-а, а другият от 2014 г. От подробностите по делото става ясно, че регистриралият първи рецептата сам произвежда влаганите в крема сиренето добавки, а вторият - я продал на голяма верига супермаркети, която заради по-доброто разпространение ощетява печалбата му.

Решението на магистратите от Люксембург е задължително за всички съдебни инстанции в ЕС, гледащи подобни спорове. То не отрича правото на регистрация и авторството върху марки и продукти, а само върху правото за защита върху различните вкусове, с които те се продават на пазара.