Както при много други събития насред българската политическа мъгла, в която лявото ( представяно от БСП) изглежда дясно, а то ( узурпирано от ГЕРБ) се проявява като ляво, липсва главното условия за ориентиране в сегашната ситуация. Губи се фокусът за изясняване на произхода и причините за разпространението на сегашните протести, въоръжени с твърде общи формулировки срещу мафията, цените на горивата, застраховките и прочее съществуващи, но пощадени от недоволните граждани конкретни виновници за недоволството на хората. 

Ясно е насред тази мъгла все пак, че Борисов се чувства застрашен, макар възгласите на протестиращите срещу него лично да са епизодични и не доминират сред скандиранията. Щом се крие и е оставил заместника си Цветан Цветанов да обикаля телевизиите, за да потушава огъня, значи главният пожарникар на републиката е най-малкото притеснен. 

А какво друго да направи, след като не може да приложи коронния си номер да приласкае водачите на протеста и да им обещае пари за каузата им? Както на протестиращите полицаи – пари за униформи, а на майките на деца с увреждания, едни 300 милиона от бюджета за нуждите на тези деца. И т.н. Обаче сегашните протести нямат конкретно лице. Нямат ( все още) излъчени парламентьори, с които Борисов да преговаря и да ухажва с популистките си номера. Ето защо засега печели време до изясняване на проблема с представителството на уличния натиск. 

За сравнение , с риск да бъда обвинен в партийно пристрастие, ще припомня, че премиерът Иван Костов поемаше риска да се появява пред гневни митинги без грам надежда да ги усмири с персоналното си присъствие. Но го правеше “за честта на пагона”, макар да не беше генерал, а “командир” само на подчинените си в администрацията и в партията. Докато “генерал” Борисов набира кураж да се яви пред гръцки фермери, които не го разпознават като свой душманин или пред стачкуващи миньори, за да ги приласкае със съмнителния комплимент, че са “прости” хора, които винаги могат да се разберат с простия си премиер.

Борисов е свикнал да печели и печеленето на време е част от обичайната му тактика. Тя включва надеждата, че сред гражданите ще настъпи умора – пък и студ се задава в близките дни, свършва проклетото циганско лято, което улеснява уличното митингуване. Само че умората на “противника” вече не е фактор, който работи предимно в полза на премиера. 

Когато столичният кмет Борисов, изгряващата звезда на постмонархо-социалистическото управление у нас,  се жалваше от народа си, на който не е случил, от монолога му пред български имигранти в Чикаго през февруари 2009 г. се запомни презрителната му оценка за избирателите като лош “ма’трял” – същият, който след това му гласува достатъчно, за да стане премиер. http://e-vestnik.bg/5534/цитат-в-десетката-бойко-б-в-чикаго-цига/

Става дума за умора лично от премиера и от самодоволството му на вечен победител на терена на популисткото мачле, на което пада за дузпи, след което става, за да бие дузпите толкова пъти, колкото му е нужно, за да вкарва нови и нови голове на опразнената врата на противника, на която пише обезоръжаващо  “липса на алтернатива”. Само “луд умора нема”, нали така. 

По мое скромно мнение масовостта на сегашните протести, започнали заради отделни казуси, се дължи именно на тази умора. Борисов е омръзнал на твърде голяма и разнолика част от българите.

 

 

 

 

 

Не ми се вижда много достоверно, че протестират предимно младите, както някои коментатори твърдят. Защото сред тези млади лица определено доминират почти униформени агитки, скандиращи като на стадиона типичните лозунги “българи, юнаци”. Нито визията им, нито лозунгите им не изглежда много спонтанни.

Факт е, че българските знамена са единствената цветна символика. Още не са се появили руските, както по време на подобните протести в началото на 2013 г. , макар в строя на протестиращите да са налице отново и туземните посрещачите на руските “Нощни вълци”.

Няма съмнение, че има опити за оседлаване на бунта, но БСП, ако не се брои откровената подкрепа, изразена от Корнелия Нинова ( с изричното подчертаване, че тя изразява мнението на ръководството на партия) внимава да не бъде откроена като прекалено явен ездач на “тигъра”, който ръмжи с многохиляден глас по улиците на българските градове. Внимава, но не  просто от страх да не бъде изядена от него, а по тактически съображения, включващи надеждата гражданите да й свършат работата, която сама не е в състояние да довърши на избори.

Впрочем, като стана дума за избори, кой е истински виновният за това, че днес имаме президент като Румен Радев, сочен от ГЕРБ като главен подстрекател на гражданското недоволство ( вярно или не – но е сочен в това качество)?

Как кой? Това е същият, който направи възможно генерал Румен Радев да се уволни навреме от армията, за да участва в президентските избори. И  да ги спечели срещу неизбираемата Цецка Цачева, за която Борисов по-късно се похвали, че е нарочно избрана от него, за да позволи на кандидата на БСП да победи. Ето точният цитат на думите му за нарочно загубените от ГЕРБ избори в полза на Румен Радев:

“Загубихме ги, защото не искахме да ги спечелим. Много е важно за демокрацията да има ясно разграничение на властите. Когато една партия, колкото и да е добра и демократична, е спечелила и президентската, и парламентарната, и изпълнителната и местната власт, това не е добре за демокрацията”, заяви Борисов на форум на Европейските студенти демократи във Варна на 29 юли 2017 г.

Толкова по въпроса за загубения фокус върху причините да имаме възстановка на протестите от 2013 г. И още нещо, но този път като наблюдение върху разфокусираните послания – или по-скоро върху липсата на конкретика в исканията на протестиращите. 

През 2013-та по улиците и площадите кипеше възмущение от монополите, но сред тях бяха откроени само електроразпределителните дружества. Наблюдаваме повторение на тази избирателна “слепота”. И днес разгневените граждани щадят – волно или поради дългогодишно пребиваване в медийния памук на “особената” ни медийна среда- основния играч в България на терена на горивата. Това е руският монополист Лукойл, европейски шампион по плащане на нисък акциз на държавата и в резултат на това е рекордьор също и по печалба на континента. http://clubz.bg/75737-dyrjavata_dyrji_nisyk_akciza_na_gorivata_uslujva_na_lukojl

НА СНИМКАТА: Корнелия Нинова и Костадин Костадинов рамо до рамо на митинг на БСП

 

 

 

 

Дали това е случайно? Или има нещо общо с активирането на партии, като “Възраждане” във Варна ( откъдето и преди близо 6 г. тръгнаха най-големите протести, последвани от оставката на Борисов през февруари 2013 та)? Тази регионална партия, получила цял процент на последните парламентарни избори, е откровен сателит на БСП. Лидерът й Костадин Костадинов се бори не само за място под възходящото слънце на национализма с ляв уклон, но и за вниманието на Кремъл, аплодирайки руската агресия срещу Украйна. 

Задавам този въпрос, защото управляващите се чудят как да обяснят “необяснимото” за тях недоволство на протестиращите граждани, но бягат от темата за движещите сили. Виждат сламката в окото ( на бурята), наречена Румен Радев, но не виждат гредата “Лукойл” в него. 

Едва година и половина след събитията, довели до оставката на Борисов през 2013 г., споменатият по-горе Цветанов направи първите половинчати признания за руската роля в протестите. Колко ли ще му трябва този път да направи същото прозрение? 

Share on Facebook