В какво се превърнахме и в какъв свят живеем? Много, много извратен.

Свят, в който крадци пребиват до смърт баби и дядовци, за да им вземат последните стотинки.

Свят, в който младежи изнасилват, гаврят се и убиват нечия дъщеря, майка или съпруга.

Свят, в който ученици се бият и убиват в клас.

Свят, в който баща, без да му мигне окото, застрелва в главата 1-годишното си бебе...

В какво се превърнахме? В егоистични твари, мислещи само за своето щастие и своя живот. В безскрупулни създания, готови да отнемат чиито и да е живот. В жестоки индивиди, в гаврещи се със своите братя и сестри човеци.

Защо и как създадохме тази действителност на страх, омраза и агресия? Защо продължаваме да отмятаме случай след случай на ужасяващи убийства, нечувани гаври и жестоки побои? Докога ще обръщаме глава и на трагедиите, които ни заобикалят, радвайки се, че не са споходили нас самите? Превръщаме Вероника, Виктория, Дарина, Викторио, Белнейски в статистика, докато не станем жертви.

Какво бъдеще имаме? Бъдеще, в което ще излизаме със страх на улицата. Бъдеще, в което заспиваме притеснени в домовете си. Бъдеще, в което във всяка минута треперим за децата си, половинките си, майките и бащите си. Бъдеще, в което отваряме вратата на някой близък, а той ни разстрелва в гръб. 

Ежедневна жестокост, пошлост и безразличие. Това е ежедневието ни. 

И ни остава надеждата, с която сутрин се молим ние и близките ни днес да не се изпречим на пътя на някой Северин, Ембака, Викторио... Мислете за това, когато възпитавате децата си. Ако ви е останала душа.

 

Автор: Асен Рашков, ПИК